Поглед Към Себе Си

В Последно време и аз започнах да си пиша с AI -  изкуствен интелект. Да, няма чувства, ама пък логично обяснява нещата. Към момента имам нужда повече от логика, за да взема важни решения в живота си. Доста хора пуснах, други си тръгнаха, а трети изрязах, но пък някак си ми е разчистено сега в душата, макар и малко празно. Насочих поглед към себе си. 

В началото комуникацията с  ИИ беше покрай блога ми на английски във връзка с граматиката, а после ми стана интересно как точно ме разбира. Като задам конкретни думи, се води доста успешна комуникация. Някак си логично навръзва нещата, а понякога е по-добре да не се слуша сърцето. Това ми даде яснота колко много съм се променила. Преди слушах само сърцето си, но общо взето, изпитвах в повечето случаи болка. Сега съм поне по-предпазлива и не ги приемам така навътре нещата. Но това не променя фактите, че всеки мисли предимно за себе си и не се сеща за другите в повечето време. Обаче това е нормално в днешно време.

Както и да е. Понеже за малко съм тук, ще се постарая да не задълбавам много драматично, защото така или иначе съм в период на самооценка и късане на отношения с по-голямата част от обкръжението си. Някак си ако ще се търсят само интереси, то по-добре да не се правим на приятели, ами всичко да е просто бизнес. Границата очевидно не е добре да се прескача.

Та, понеже придобих много интересни опитности тази година в любовта и бизнеса, реших, че е най-разумно да се оттегля към себе си. Някак да се изключа от всичко и всички, което между другото, ми се отрази добре и осъзнах много неща. 

Например какво точно искам от една връзка и че е по-добре да съм сама отколкото сама в чужда компания. Както многократно съм писала, насила нищо не се дава или получава. Факт. Да, болезнено е като обичащият разбере, че другият не се интересува от него, ама пък поне няма скрито-покрито или празни очаквания или надежди. Раните зарастват с времето и преоткриването на себе си, със защитата на сърцето. 

Когато човек е на дъното, открива изключително много умения в себе си, защото само тогава, когато няма никой край него в самотата, вижда стойността си и че всъщност може да оцелее и без външно влияние или похвали. Това научих и съм горда със себе си.  

Вярно е, че като отстоява човек гледната си точка, много хора си тръгват от живота му или го изоставят, но пък винаги ще остане поне още един човек до него, което го прави късметлия. 

За бизнеса разбрах, че всъщност много малко хора реално се интересуват от тези в екипите си и говорят предимно заучени фрази, с които да манипулират и уж вдъхновяват за действия, но става някак насилено.  А "Насила хубост не става".

Вдъхновението това е да не караш човек да е нещо, което не е и да го подкрепяш да прави това, което може най-добре, а не постоянно да наизустява думи или прилага действия, които са доказани назад във времето и определено не са негови.

По-добре да се правят наобратно нещата от тези, които са вече известни, защото така се гради индивидуалност и характер. Без тях няма осъзнатост, нито поемане на отговорност за себе си и другите. Вярно, по-дълъг и самотен е пътя, но пък поне се стига до там, закъдето е тръгнал човек - на точното за него място в точното за него време.

Аз много бързах заради емоциите си, но не стигнах до никъде освен една летаргия, от която още се измъквам чрез поглед към себе си. Като съм си така, самостоятелно, някак си пъзела ми се нарежда и ми става ясно защо кой какво кога е направил и с какво това е допринесло за моята ситуация. Хубаво е да има яснота, аз поне така смятам. 

Понякога я намирам и чрез таро картите, за които вече съм писала. Може би някой ден ще изкарам и курс за Таро четец. Ама дотогава имам други планирани курсове, които ми харесват и ще завърша през 2025 г. 

Благодарение на разочарованията ми и новите опитности, насочих поглед към себе си, за да видя всъщност какво искам да правя и че се вписвам само на места, където има части от сърцето ми. Иначе  всичко е просто една студена и безчувствена логика, която помага като иска човек обективност, но убива душата и радостта от живота. Заслужава ли си? Не мисля. 

Обаче прехода до това осъзнаване ми е доста мрачен, но пък е хубаво да вървя в мрак - ще се науча да виждам в тъмното. А като видя светлината в далечината да се зарадвам искрено, което ще ми покаже, че всъщност си е заслужавал пътя, който съм изминала и че съм жива все още.

Вече се нагледах на стада, които търсят водач, а всъщност всеки човек може да води по свой автентичен начин, макар и да няма много последователи. Поне тези, които има, са истински и верни, а това в днешно време е лукс - истинско приятелство, любов и лоялност.

Хубавото, което усещам макар носталгията по миналото и не-случилите се неща в моя живот е, че като насочих поглед към себе си, разбрах, че ако не съм добра компания за себе си, няма да съм интересна на никого. Всъщност вече няма такова значение, защото аз преминах през много неща без хора до себе си, тях и не ги интересуваше като нямат интерес, но пък имам помощта на невидими същества като Бог и ангели. Те винаги са около хората, част от Вселената, защото всъщност човешкият живот е една прашинка от пясъка на вечността. Колкото по-скоро се осъзнае, толкова по-истински се живее.

Затова вече съм щастлива в компанията си, а пък който иска да е в моята компания, ще намери начин и ще сме по-голяма компания. Преди всичко това, обаче, е важно да има искрени отношения и директна комуникация. Докато тези неща ги няма, няма приятелство, любов и бизнес. Та, това си разсъждавах днес. 

Осъзнах се до голяма степен къде съм тръгнала и махнах розовите очила на илюзиите, че някой или нещо отвън ще се случи, за да ми помогне да се придвижа напред. Като цяло, никой не го интересуват другите, но пък поне е хубаво хората да имат поглед към себе си и да не бягат от истината, която така или иначе, излиза наяве по един или друг начин.  На хората тогава им Стават ясни много неща, като на мен. Доколко ще ги променят и подобрят е въпрос на избор и разбиране на ситуациите.