Мъжът, за който исках да се омъжа
Но имаше хубави мигове, множество дълги разговори, прозрения, трансформация и чувство на духовна свързаност, която така и не се пренесе в реалния свят. Понякога душите се срещат, за да научат урок и да се разминат. И все пак, едностранната любов е най-истинска, дълбока, вечна и променяща. След нея хората обикновено избират да са сами или се превръщат за себе си в партньорите, с които са искали да сключат семеен съюз.
Иначе Бях като в сън за времето, когато бяхме заедно или поне аз си мислех, че сме в онзи смисъл на обвързаност - емоционална, физическа, духовна и ментална., за който винаги съм си мечтаела и не съм изживявала напълно, все беше наполовина с досегашните мъже в живота ми.
Уви, не беше така. Създадох си много илюзии заради очакването, че може би този път всичко ще е истинско и някак си със щастлив край. Преживях възможните до момента ситуации, чувства и отношения, но научих много. Уроците си ги знам и до днес, но вече не съм така тъжна заради тях и някак намерих сила да избера себе си. Действително, имаше много хубави, макар и малко моменти с мъжът, за който исках да се омъжа и тях винаги ще си спомням с добро. Понякога ще ми топлят сърцето. А пък обичта ми, тя си остава вечна, излъчена към Вселената, донесла ми съответната карма, но си мисля, че оттук нататък вече ще съм в моя по-добър свят. Все пак, вярвам в поговорката "Каквото посееш, това ще пожънеш."
Като цяло в тези взаимоотношения, в които си мислех, че се намирам, имаше голяма доза токсичност, обсебване, разочарования, лъжи, празни обещания и т.н. Въпреки това, се борих до край да спася връзката, до последната капка любов, която потъна в езерото на сълзи, което създадох с мислите и вкопчването в неща, които всъщност не означават непременно любов в романтичния смисъл на думата. Това за мен беше болезнено, все пак съм романтична душа, но сега гледам по-практично на нещата от живота и градя собствената си сигурност във всички аспекти, която доскоро смятах, че може да ми осигури партньор.
И все пак, човекът, за който исках да се омъжа, ме търпеше някак си, без да ме отразява, без да ми вдига телефона като звъня , с кратко общуване от време навреме и т.н. Един път казваше, че ще се женим, друг път, че нямаме ангажименти един към друг и никога не ме е виждал като повече от "приятелка". От своя страна, аз исках да вярвам, че нещата може да се променят, което беше някак глупаво, но пък когато човек обича, винаги дава много от себе си и му се иска да е споделено. Тогава дава всичко, което има - време, енергия и любов и много пъти не му се връща.
Не харесвам "Давай, без да очакваш да получиш нещо" като мисъл, поне не и в аспекта на романтичната връзка между двама човека. Струва ми се, че е редно да има баланс в "Даване и получаване" на време, внимание и любов. А може и да греша, кой знае. И все пак, за да даваш, е редно да имаш, а за да е така, е нужна взаимност, спокойствие и сигурност в другия човек.
Всъщност, момента, когато приключих гореспоменатата история, го отлагах доста време, защото знам, че като съм наранена и емоционална, казвам тежки неща с неподходящ тон. Затова пък, когато взех решението сред последната капка любов, която умря, казах всичко, както го чувствах, но спокойно и просто приключих разговора с "Желая ти всичко добро и успешна работа!" и това е истината. И ме заболя много да го кажа на мъжът, за който исках да се омъжа, защото така разкъсах собственото си сърце, но така усетих за редно. А и това можах да измисля на база опита си, не се почувствах виновна. Така е трябвало да се случи.
Вече съм свободна, но на висока цена. А дали ще се влюбя отново? Не зная и не искам да знам. Това е Божа работа и не искам да си фантазирам повече нищо за никого. Затова и изобщо не се занимавам с онлайн запознанства или социално-мрежови интриги.
Който иска да разговаря с мен, ще ме намери - по телефон или лично. Това е истината. При взаимност, аз също ще го правя за другия. Така се градят истински отношения.
Аз си гледам практичната стабилност, за да съм добър родителски и човешки пример.
Моята обич ще остане завинаги, защото така съм устроена - да прибирам в сърцето си всички онези, към които съм изпитвала любов, все пак са били част от живота ми, но прекратявам нацяло комуникацията с тези хора в реалния свят. Някак си ми създава надежда, а е по-добре нея да я няма и всичко да е изяснено, за да продължи човек напред, както казва Лудият Шапкар в "Алиса в Страната на чудесата":
"АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
ЛУДИЯТ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрият начин.
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…
ЛУДИЯТ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност, само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата, знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
ЛУДИЯТ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си, например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата…"
Валери се разплака и показа истинските си емоции, докато споделяше опита чрез думите си в групата за взаимна подкрепа.
- Ето това е споделяне на опит, приятели - водещата прегърна жената, а след нея отидоха и другите участници в сесията. - Понякога човек има нужда само от една прегръдка от друго човешко същество. Но често пъти, си я дава сам или обгръща с ръце възглавницата или домашния си любимец.
След кратък момент, докато Валери се успокои, всички прегръщащи се върнаха по местата си и млад мъж вдигна ръка, събрал смелост да говори пред другите хора.
- Аш, продължи нататък със своето споделянето! Благодаря на всички участници, че подкрепихте Валери.
*****
Та сега е време да ходя на спа процедури, поне вече знам, че единствено аз мога да се грижа за душата и тялото си. Аз съм партньора, за който искам да са омъжа за себе си към момента и да си давам любов. Другото са вселенските закони на привличането.
Вечно ще обичам и помня един човек и той е мъжът, за който исках да се омъжа. Това ще е за този живот, а за следващия ще мисля тогава.
Сигурно ще срещна нов човек някой ден, защото все пак едно място в енергийната партньорска система като се опразни, след време отново се запълва.
А дотогава съм в собствената си компания със своите си проекти, които сега вече ще мога да завърша, понеже имам времето за това.
Имаше един човек, когото много обичах и ще обичам винаги отдалеч. Мъжът, за който исках да се омъжа. Той не ме виждаше като неговата жена, но ще го помня винаги и сигурно в следващия живот ще сме заедно.
Коментари
Публикуване на коментар