По Пътя на Неяснотите

 В последно време се случват много промени в животите на всички хора. Някои ги усещат осезаемо, други не толкова. Факт е, че животът продължава и неяснотите в него също. Въпросът тук е ще тръгне ли човек към непознатото или няма.

Затова си мислих докато гледах в събота вечер "Най-великият шоумен" - любим мой филм, на който винаги плача, защото е много силен и емоционален за мен. В него има провали, невъзможни мечти, станали възможни и любов между хора от различни класи и нации. 

Във филма ясно се вижда как всъщност е създаден цирка, който много обичам да посещавам независимо дали с дъщеря ми или самостоятелно, защото не смятам, че това е забавление само за родители с деца. Всеки е важно да радва детето в себе си, иначе животът ще е скучен и сив.

Всеки път като изпитвам колебания, тръгвам по най-неясния път, защото може да открия много по-интересни неща и хора отвъд, отколкото в познатото. Иначе във филма, за който ви споделям и препоръчвам да гледате, се вижда как едно малко момче осъществява невъзможна мечта, намира чудати хора, уникални с талантите си, а млад мъж и жена от различни прослойки разкриват какво е истинската и споделена любов, минала през много препятствия.  Като цяло, думите ми са слаби, за да изразя възхищението си към "Най-великият шоумен".

Темите, засегнати в този филм - мюзикъл  са ми много интересни и смятам, че учат на ценни неща. Честно казано, неясните и неутъпкани пътища са най- верните. Но множество хора предпочитат познатите пътеки. Въпрос на избор. Аз винаги ще хвана обратния на общоприетия път. Досега не съм се разочаровала от това. Вярно е, претърпявала съм крахове, но те са ме правили само по-силна като личност.

След като изгледах "Най-великият шоумен" мирогледът ми се измени. По принцип, аз имам 5 любими филма на всички времена и 3 сериала, защото за мен гледането на телевизия ме ограбва от времето ми да творя и да споделям време с близките си хора. Освен това, по новините рядко казват положителни неща и в крайна сметка, глобалните политически въпроси не ме вълнуват, защото с нищо не променят живота ми. 

По-скоро да опитам нещо ново и непознато, за да науча стойностни неща и различен начин какво как работи. Обаче масово хората си гледат новините, риалити шоутата и въобще забравят да живеят в тяхната си реалност, още по-малко да я градят. Но пак казвам, всеки има свободна воля. Аз, като човек и писател винаги съм любопитна, макар че признавам си, понякога  е по-добре да не знам нещо или да не го разбирам, но пък рисковете на любопитството.

Едно е сигурно от всичко, което съм научила досега от живота си и любимите ми филми и това са думите на Финиъс Барнъм : "Най-благородното изкуство е да правиш другите щастливи." Само ще добавя да не се правят хората щастливи за моя сметка. :) Това ми беше най-важният урок, който учих последните 10 години, но мисля, че го научих. И въпреки това, продължавам винаги да се стремя към звездите, поне да си затвърдя летенето, което значи, че ще продължа да избирам пътя на неяснотите. Досега не съм бъркала, само съм намирала нова посока към целта.

В този ред на мисли, приятели, искам да споделя, че съвсем скоро ще сбъдна една моя мечта, което ме прави много щастлива и съм задвижила всичко след години застой поради други причини. След нея поемам към постигането на другите си желания, които с всеки ден стават повече, защото се научих да се ценя като личност. Влюбих се в живота си отново, макар че още ми се точат някои негативни модели на мислене. 

Иначе ще уча нови неща оттук нататък, които отлагах дълго време, защото следвах познатото и все още е така на моменти, но постепенно пускам всичко старо и това много ме освобождава от очаквания и т.н. Болката, негодуванието, студенината и ограниченията ми постепенно се заменят с по-положителни емоции, което ме прави горда със себе си. Мисля, че всеки човек може да постигне това, стига да го поиска от сърце. То винаги знае най-добре и преди мозъка.

Та "Най-великият шоумен" учи какво е всъщност семейството - кръвно и духовно. В този филм се свързват най-невероятни хора в едно цяло и правят живота на другите, които ги гледат по-щастлив, цветен и някак равнопоставен. Не винаги истинското е истинско и фалшивото фалшиво, защото живота е двустранен и хората правят странни избори. Доскоро моето мислене беше "черно и бяло" и това си го има и досега за някои неща. Обаче вече имам разни сиви нюанси в главата си, които опитвам да възприема, ама извън любовните 50. :) 

Все пак съм здрава, успешна, щастлива и спокойна дама, която обича вино и поезия. Всъщност, пътят на неяснотите ме научи най-вече да се грижа първо за себе си, защото си вървя по пътеката самостоятелно към момента, давайки пример на останалите хора и детето ми.