Цветовете на Женската Душа

Не знам защо от вчера ми се върти в главата само това заглавие за пост на блога. Дали защото си купих цикламено розов тоалет, който си е женски цвят и реших да опитам нов стил вследствие на поста ми за арт стила, където наблегнах за ярките цветове, или защото просто днес ми беше шеметен ден и минах през цялата палитра на женска настроения. Каквато и да е причината в моя мозък за името на поста ми, той е факт и не ми се мисли повече.

Днес за първи път ми вдигнаха колата, нарича се репатриране заради нарушение и трябваше да посетя непознато място да си платя глобата и да си взема автомобила. Нито за секунда не се разстроих или притесних, че така е станало с колата. Интересното при мен е, че колкото по-сложна е ситуацията, толкова по-хладнокръвно действам. Защо ли? Ами не ми се губи време за размисли по повод неща, които няма как да променя. 

Имах проблем само с любовните взаимоотношения, ама вече го нямам, защото официално за себе си отхвърлих всички химери за намиране на любов, очевидно няма да е в този живот и е по-добре да се фокусирам над други неща. В крайна сметка, всичко е избор. 

Просто избор - да зарежеш всичко и всеки, които са те наранили или комуникацията е безперспективна, или да се мъчиш да насилиш нещата в едни отношения, което е унищожително за душата. Насила обич и внимание нито се дава, нито се получава. То е доброволен процес и като го няма, най-добре всеки по пътя си, през сълзи, болка и така нататък.

Между другото, покрай интересът ми към поезията, се запознах с някои интересни поети. Дори си поръчах книжка - на хартия, защото за мен аромата й е нещо истинско, а дигиталните издания някак не ме привличат. Макар че живеем във време, когато в къщите библиотеки няма, а има секции за технология. 

Не знам защо хората си мислят, че колкото по-голям им е телевизора, толкова по-сплотено ще е семейството, докато го гледа. А всъщност е точно обратното, даже членовете на фамилията започват да се карат кой какво иска да гледа и се сърдят едни на други. Поне аз така мисля, затова вече има във всеки дом поне 2 телевизора, който ги гледа. Аз лично предпочитам да чета или рисувам.

Даже съм много доволна, че открих нови цветове за душата си, когато сега на 8 март, който е женски празник,  но аз от тази година не го празнувам, рисувахме кърпи с детето по технология "Tie dye" или преведено "Оцветяване на кърпи". Станаха много хубави и аз съм много щастлива, че научих тези нови техники за оцветяване на текстил. 

Дори се замислих да си направя бизнес с рисуване на шалове и изработка на гривни от мъниста. И двете неща можем да правим с детето, а това е от голямо значение, защото считам, че децата е важно да се учат на занаят, а не да си губят времето с учене на висше, което няма да използват. Поне така съдя по себе си и от опит. 

Всъщност това, което имах да науча като урок  за живота си е, че всичко е пари.  Защото любов вече няма освен между деца и родители, а човек е важно да живее пълноценно, което става с пътувания, доставяне на удоволствия като хубаво кафе, книга или тоалет, а това се купува с пари. 

Колкото и да ми е конфузно това осъзнаване е по-добре да го приема не защото искам, а защото установих по себе си, че почти никой не се интересува от другите, ако няма интерес. Тези, които го правят, ги наричат наивни глупаци. Затова и започнах да отбягвам хората, защото всеки си има интереси, не и обич към мен.

Ще дам и друг пример - ако мъж избира жена, ще избере най-красивата и поддържаната, а това струва пари. Затова и аз вече не се котирам, заради възрастта и визията, независимо колко се поддържам на база финансите си. Такива са фактите, усетих ги по себе си и искам да съм щастлива и обичана, но това към момента е мираж.

Вече не искам да слушам никакви глупости, че ще се срещне някога любовта, че всеки му е писано да е с някого. Не мисля, че е така. Затова и спрях да чакам някой изобщо да се появи в живота ми. Защото кога, къде и как в отговор "Когато реши Вселената" е равно на чакане, водещо до смърт. По-добре да свикна с фактите. 

До определена възраст може да се срещне любовта, оттам нататък си никой или приятна лелка, баба и т.н.  И не го пиша от самосъжаление, а защото преживях достатъчно болка и повече не искам да си я причинявам. 

Ако някой ще влиза в живота ми по някое време, искам да ми носи радост, спокойствие и да ме иска такава, каквато съм. Ама такива мъже няма - гонят измислени образи и са страхливци що се отнася до връзка.

Всичко е бизнес, няма страст, няма обич. Вече почти никой не изпитва емоции, а този, който ги има, го използват и правят на глупак в повечето случаи. Не ми трябва такова общуване и затова е по-добре да пиша поезия и рисувам, и да печеля пари. Мъжка и женска енергия, това за мен вече са пълни измишльотини. 

Или те искат, или не те.  Показва се с действия, особено в днешно време, когато общуването е на едно натискане през телефона - обаждане или текстово съобщение ако няма възможност за физическа среща.

Важно е да се продължава напред по пътя самостоятелно, защото има много бегачи в живота, малко състезатели и липсващи партньори за каквото и да е. Та и аз така, ще си вървя с цветни стъпки и тоалети, избрани от мен и душата ми напред. 

Между другото, много ми е хубаво цикламеното розово. Взех го от магазин на име "Росита"в гр. Бургас, но иначе фирмата е турска и се казва BGNWokshop. Много хубава пола и блуза, ще се снимам с тях и ще ги кача. Заслужаваха си парите, а пък и ще ми ходят с цикламения лак. :)

Да се върна към темата за Цветовете на Женската душа. По принцип цветовете, които носят жените, дават яснота за техния характер. Пастелните цветове повишават женската енергия, а черните и червените - мъжката. 
Тези багри създават впечатление, че жената е ловец, защото това е излъчването й - не търси нищо сериозно, освен страст. Но пък и страстта е важна, като няма желаещи за стабилна връзка, има за една нощ.  

Като цяло, червеното е символ на агресия, защото често пъти жената в червено е била наранена и иска да се докаже, че е желана. Пиша го, защото и аз съм била така - и привличах само едно нощни ухажори, защото страстта не значи обвързаност, а просто секс. Тоест женска душа в червено е агресивност и физически нагон в повечето случаи.

Малко след раздялата ми преди 3 години, аз носих само червен лак, червило и дрехи, даваха ми увереност, че съм привлекателна, но тогава не разбирах, че всъщност не е това, което искам - временно забавление за някого.

Такива мъже и привличах тогава - сексуална енергия без обещание за сериозност. Факти. Може би беше добре за кратко, докато не се чувствах използвана и изоставена, защото съм била уязвима. Някои жени ги устройва, мен не. Търся сериозна връзка и ако не намеря, предпочитам да си стоя необвързана отколкото да използвам или да съм използвана за секс без взаимни чувства. 

Така или иначе, на повечето мъже им е все тая, като не им пусне една жена, ще им пусне друга. За тях е супер. Важно е обаче жените да си запазят достойнството, морала и честта, най-малкото заради себе си. А пък знае ли човек, някой ден може да срещнат достоен, смел и сериозен мъж, макар че е леко химерно, особено над 40-годишна възраст и с деца. 

Освен ако жената не изглежда като някоя поп-фолк дива, която всички мъже отричат, но всъщност искат, защото е направена и красива. А това са много пари, но който мъж е направил такъв избор за такива жени, явно може да си ги позволи, но те ще отидат винаги при някой по-богат. 

Затова и много добри жени, ненаправени, стоят сами, защото мъжете обичат предимно с очите си и малко мислят за дългосрочния план на отношенията като остареят. В добро и зло, в радост и мъка, да, ама вече не. За съжаление, такива са фактите.

За черният цвят на женската душа. Имаше период, когато се носех отгоре до долу в черно и не исках и да чувам за друг цвят. В душата ми беше пълен мрак и вечна депресия поради липсата ми на ухажване може би или просто недостатъчно женско самочувствие. Иначе черното е символ на сила, елегантност, но и смърт.  Сложен цвят е това за носене. 

Като тинейджърка, носех само черно, защото оттогава имах проблеми с любовта - не ме искаха момчетата за гадже, не знаех защо и ми беше много тежко. Във времето напред свикнах да съм нежелана от мъжете като жена. Затова и сега не ми тежи това осъзнаване, но пък си обичам дрехите, обувките и  процедурите за красота. Дават ми любовта, която няма как да получа отвън, тоест от мъж. 

Вече ми е някак спокойно, защото съм свикнала да съм отхвърляна като жена, но не го приемам драматично. Не искам обаче повече мрак в душата си чрез черния цвят и го избягвам. Не ми доставя радост, а аз искам да се радвам на малкото си останал живот, защото не съм сигурна, че ще живея още 42 години. Затова и си позволявам удоволствия като хубаво кафе Dabov, което днес пих докато гледах морето. 

Дори си мисля да изкарам курс за бариста и лате-арт, както винаги съм искала, но да посъбера пари за това, че са скъпи. Няма да допусна да умра приживе, защото нямам мъж или ухажори. Имам си дете, дом, кола и живи родители. Това ми е достатъчно и съм благодарна. 

Нищо, че днес платих 86 лв,защото ми вдигнаха колата, но пък го изиграх и този филм. Дори благодарение на него си позволих да ида до морето да изпия хубавото кафе и чрез YouTube се научих да играя сиртаки в къщи, защото съм трета седмица болна, не излизам навън за повече от час. Всъщност тази ситуация беше катализатор да танцувам, защото когато ми е тежко, го удрям на шеги или на танци. Така се лекувам от разочарования, болка и неочаквани събития.

Фокусът ми  е към парите оттук нататък, така или иначе. Защото чрез тях, няма да съм предадена и ще мога да си позволявам красиви моменти, да си издавам книгите и да обикалям света. Исках да го правя с някого, но при текущите обстоятелства, ще се движа със себе си и детето. В някоя друга реалност може и да ме намери партньор, но лично на мен вече ми е все тая.

Сигурно звуча като материалистка или силна жена, но това е моят избор. Не съм искала да е така, но обстоятелствата го налагат. Вече не ми тежи и не плача, защото няма смисъл да го правя заради някой, който така и не ме вижда като жена. Не търся и никого, защото насила нищо не се случва.

Та така за черния цвят в женската душа - това е сила, елегантност, самота, мистика и мрачно възприятие. Някои казват, че черното прави физически жената да изглежда по-слаба и да привлича внимание, но това не е нужно да се прави по този начин. 

Просто черният цвят е важно да се приема и разбира с цялата му тежест и студенина. Той е мъжка енергия, но то в днешно време вече жените са мъже, така че няма голямо значение, но просто черното убива женската енергия в женската душа и я потъмнява. Поне така мисля от опита си до момента.

На снимката ми по-горе съм с новата си любима комбинация - жълт и петролен цвят. Някак си се чувствам усмихнато като нося тези цветове и ярко, успокояват ме, защото жълтото го свързвам със светлината на слънцето, а петрола с живот, защото както знаете, благодарение на него някои страни са много богати.  

Петролът може би е цвят на благополучие ако се погледне от този ъгъл, а пък жълтото привлича светлина. Между другото е хубаво да се носи злато - привлича богатство. Женска душа в жълто или петрол е положителна, светла и благополучна.

Оранжевият цвят е на изобилието. Тази година е на дървената змия според китайската астрология и е важно да се носят оранжеви аксесоари, за да привличат много пари. Според нумерологията, 2025 година е на трансформация. 2+0+2+5 = 9, а това е край на цикъл, за някои болезнен, за други хубав. След  9-то число идва 10, което е 1+0= 1 и ново начало. Ако погледнем и таро картите, 0 с име "Глупакът" е картата на новото начало, макар и неясно как ще завърши пътуването, което се започне.

Аз още от януари нося оранжеви аксесоари и определено парите започнаха да идват към мен, отделно от манифестирането им в моето съзнание с различни техники, за които сега не ми се пише. Все пак искам да отида на пустинно сафари и да отида в Южна Корея, както и на много други места. 

А, както винаги казвам, като нямам мъж, имам пътища и така ще си остане. Няма да спра да живея и следвам желанията си, защото не ме обича онзи, когото исках. Да, болезнено е, но нищо не може да се промени и е важно да има движение напред, винаги. Като няма взаимност, няма да се моля за нея.

Иначе имам и много красив оранжев гердан - ръчна изработка от плат, мъниста и дантела. Хем е по-семпло бижу, хем е екстравагантно. А пък жените, които носят оранжево винаги изпъкват, но е важно да съответстват енергийно с него.

Друг интересен цвят е кралското лилаво като женски душевен цвят. То е за кралици, определено излъчва сила и сексапил. Мисля, че в Ренесанса, някои са го наричали развратно лилаво, но истината е друга. То е уникален цвят, който наистина създава усещане за аристократично потекло и аз много го харесвам този цвят. 

Но не всяка жена е кралица, защото ако беше, нямаше да е интересно. Това кралско лилаво дава също голяма увереност в женската сила, а тя е безценна. Не всеки мъж обаче разбира женската  сила, ако не иска да го стори. Но тя е факт, защото колкото и да е крехка една жена, може да е опора и спокойствие в тежки моменти и на мъжа си, и на децата си, ако е призната и ценена.

Та, цветовете на дрехите съответстват на тези на женската душа, а може би е по-добре да се каже настроения. Не съм сигурна, но смятам, че всяка жена има собствен цвят на душата, някои го наричат аура. Добре е да се осъзнае какъв е този цвят и да се носят облекла с него, защото това показва индивидуалността. 

Иначе има много разнообразни и хубави цветове, за които обаче няма да пиша, защото не съм ги носила през живота си и ниформацията за тях няма да е вярна като мое усещане, а всички читатели знаят, че аз обичам да пиша истината такава, каквато е и на база моите преживявания като жена. 

За днес, това ще е поста, само последно да препоръчам малко романтично изживяване - книга с поезия "Тихи нощи" на Венцислав Йорданов, която днес си купих и съм очарована от палитрата на мъжки емоции, които прочетох. Това ми дава вяра, че все още има мъже, които имат чувства и може би някой ден ще ме намери моят човек. 

И освен романтичния аспект, това четиво ме мотивира да си допиша моята книга с поезия на български "Многоточия", защото стихосбирката ми на английски "Mori Monologues" е факт и до седмици я пускам в продажба дигитално и на хартия. За мен това е сбъдната мечта, която ме прави щастлива.

Както казах, моите цветове на душата вече са към финансовата стабилност и свобода, а ако се появи любов, добре дошла, но нямам желание вече да гоня химерни хора. Който ме иска, ще ме намери, аз не смятам да търся вече никого да си само-разбивам сърцето.






Коментари

Популярни Статии