Запазване на Желанието за Живот

Много хора, включително и аз, казват да се живее живота пълноценно. Малко обаче споделят как да се случи това при ежедневните битки, които се водят и постоянният житейски натиск върху личността за абсолютно всичко във всяка житейска сфера.

За себе си ще споделя, че последните 2 седмици бях загубила почти изцяло желанието си за живот. В един момент писва цялото безпаричие, липсата на всякаква форма на  любов и загриженост, натрупването на нови ангажименти, кратките срокове на работното място и недостигът на физическо време да се вършат нещата, които човек обича да прави. Дори и без минимални резултати. 

Това е убиващо, когато няма дори някакъв резултат. Една приятелка ми каза да спра с моя перфекционизъм и очаквани резултати и аз спрях да чакам това, което мисля, че е  редно да се получи,  но насреща отново нищо не виждам от цялата си работа и раздаване наляво надясно.Нито пари, нито контакти, нито елементарна форма на любов и загриженост.

Дори вече не ми се пише толкова, както преди по блоговете ми и въобще. Затова и ще намаля честотата, защото видях, че общо взето, издаването на книга е скъпо удоволствие без възвращаемост. Точно, както пътуванията, сребърните монети и колекционирането им.

Сметките по живота си вървят - храна, консумативи и така нататък. А за човек, който е глава на домакинство е почти невъзможно да оцелее и да има време за себе си. Явно това е нормално в днешния живот и може би една от причините хората да си стоят по сами, защото нито имат време да говорят, нито да излизат по срещи.  

Вече друг е въпроса да се пишат безсмислени флиртувания по социалните мрежи, които не водят до нищо сериозно и на живо, ако изобщо се стигне до лична среща. За това не ми се говори, от днес нататък съм приключила нацяло темата с виртуалната комуникация - съобщения и онлайн срещи приложения. На когото му трябвам, ще ми се обади на телефона или ще ми дойде на адреса. Другото са измислени работи от хора с много свободно време.

Всъщност, днес ми е първият ден от много време насам, когато имам възможност да спя до късно и  за достатъчно часове. Обикновено са 5 до 7 на нощ, а достатъчният и добър сън е 9 часа и това е доказано. Едва днес имам възможност да се насладя на малките си моменти в живота като турско кафе и чай и съм благодарна за това. 

Всичко досега в моя живот е било ангажименти и работа, тип "И сам войнът е войн" докато всеки ти казва "Ще се оправиш", но как не се знае, Дали ще оцелееш физически, още по-малко. Така е, като човек се бори самостоятелно и има предимно гледачи, които гледат сеир. Нищо че си помолил 1 път за помощ и цялото ти същество крещи, че имаш нужда някой поне да застане до теб физически. Все едно, няма нужда от драми. Такова е днешното общество - зяпачи и лични избори за това.

Понякога  се загубва желанието за живот и въобще за всичко. А как да се върне?

Има голяма група хора, които твърдят, че правят личностно развитие - психолози, лайф коучове, разни други консултанти, които ще дадат много идеи на база техния начин на живот, който е предимно луксозен и осигурен от други лица, но това е тема за различен пост.

Тези хора обаче нямат идея за начина на живот на по-обикновения човек, сам родител или на средна възраст, който нито има перфектен външен вид, нито твърде много свободно време, нито дебел портфейл да си осигури комфорт и срещи с хора, защото разходите не му го позволяват, а ако работи твърде много, се оказва в болница. По принцип сам е там и по телефона му се казва "Ще се оправиш", но почти никой не се вълнува как се е стигнало до болнично заведение, освен родителите.

Ще споделя моите занимания по този въпрос като обикновен човек със стандартни доходи и предимно самостоятелна грижа за дете, защото често ми се случват най-различни поучителни ситуации и имам липса на време. 

Времето ми сама със себе си е изключително ценно, може да е час на ден. Ако не, поне на седмица. Най-вече ходя сред природата на тихо и отдалечено място от града, където няма обхват на Интернет. Да, дотолкова голяма е зависимостта от телефоните при мен и въобще, че е най-добре да няма покритие, където отида, за да мога да си чуя мислите. 

Първи вариант е  да съм някъде на тихо в града, намират се такива места. Вчера бях край морето да пия чаша розе. Изключих си Интернет данните  и звука на телефона. Стана ми приятно и леко, докато слушах вълните.  Отне ми 30 минути да се заредя, защото се налагаше да се прибирам за да приготвя вечеря на детето си.

Втори вариант за мен е да пътувам някъде в гората или на необитаемо село, където от тишината може да ме заболи глава, но пак по-добре болката да е от тишина отколкото от стрес. Някак си тогава мога да си отпусна тялото,както трябва.

Трети вариант ми е спорт, но ако може на по-тихо място, защото всеки ден, особено в големия град, се чуват много шумове по улиците и на работното място. Примерно аз играя Зумба в къщи или танцувам мандала, за да си възстановя положителния тонус. Поне съм се убедила, че тези неща действат.

Четвърти вариант ми е, макар и рядък, като имам повече финансови възможности да ходя на масаж и басейн или в някой град на по-нисък клас хотел, защото все пак се простирам според чергата си. Иначе обичам луксозни неща - дрехи, козметики, но си ги позволявам само за Рождения ден, когато получавам повече пари и избирам умно какво да си взема и да мога да го ползвам в дългосрочен план.

Пети вариант е да си стоя в къщи, както днес, което ми се случва на 3-4 месеца веднъж и  да слушам Рейки музика, докато си пия чая. Също така правя и медитации. Днес направих 3 по 10 минути - за пари, привличане на партньор и зареждане с енергия. Гледам си на таро карти и пия турско кафе също така. Това ме успокоява много.

Шести вариант ми е да си платя за ценна лекция за сметка на друг личен разход, от който се ограничавам, както направих  и другата седмица ще съм на ценно за мен събитие.

Седми вариант, но рядко го правя, защото покрай ангажиментите си имам малко време, е да се срещам с приятели лично. За мен телефонните разговори са стойностни дотолкова, доколкото съм сигурна в човека до мен дали държи на отношенията ни, което показва с действия в реалния свят. Кръчми не обичам твърде и затова ходя само от време навреме.

Осми вариант е да си насоча фокуса към нещо ново и непознато за мен, за да си отклоня вниманието - да науча умение или открия непознато хоби, което да ми обземе съзнанието нацяло, защото съм много любопитна жена и искам да се развивам постоянно. 

Например, напоследък правя кратки клипове на YouTube и TikTok, които се гледат добре. Тях ги правя, за да си рекламирам "Mori Monologues" стихосбирката, тъй като опитах с платена реклама на човек и не получих нито една продажба. 

Затова пък, каквото мога да правя безплатно, ми е добре. Същото и с Фейсбук страниците. Даже мисля да направя една за продажби на стари вещи и книги понеже се оказа, че Etsy не работят с България, където мислех да си правя онлайн магазин.

Друго ново мое занимание, което си обичам, е да правя снимки на телефона си на малки, непознати, красиви и неизвестни места. Решила съм оттук нататък да си качвам само авторски снимки на блога. Някак си по-комфортно се чувствам така.

Като заключение, ще споделя, че с комбинация от тези методи, които прилагам в ежедневието си държа фронта да не изпадна в тотална депресия и отчаяние. Благодарна съм, че родителите ми са до мен и имам 2 приятели, с които мога да говоря за всичко по всяко време.

Постепенно започвам да си връщам желанието за живот и да се вдъхновявам сама, защото няма кой друг да го направи вместо мен.