И Когато Светлините Угаснат, Маските Падат
Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха", която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни.
"Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре.
Сега, защо свързвам светлините и празниците?
Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с някого.
Дали семейното щастие или необвързаността носят щастие и за колко време, не зная. Но ще кажа само едно, съдейки по себе си:
В момента, когато спра да пиша, записвам видеа или показвам присъствие в нечий живот, хората ще забравят за мен, колкото и да са твърдели, че сме близки. Верни и с безусловна любов са децата, родителите, братята и сестрите, но не винаги. Затова е най-добре човек да е в баланс с Вселената и Бог, защото те винаги са в и с него. Останалото е преходност.
Такива са фактите и го осъзнах много категорично като бях в Париж миналата година. Съветвам всички онези, които се мислят за вечни, важни и много незаменими, да отидат на Айфеловата кула, където ще видят, че всъщност са прашинки от вселенския прах в историята на нациите през вековете.
Толкоз с драмата и осъзнаванията, защото вече даже не ми се и мисли за нищо и никой. Както казах, разбрах много неща и се радвам, че стана по-скоро, а не по-късно.
Да, има добри хора, но тях ги давят всички онези, които ги използват и не уважават. За себе си ще се придвижвам самостоятелно през живота. Понеже масово се гледат парите и интересите, а и визията, си мисля, че най-добре да си купя къща в гората и да стоя там при дивите зверове. Поне там може да срещна нещо като истинска любов, приятелство и уважение към личността ми. В кръга на шегата, разбира се. :)
Затова независимо колко известен е един човек, го забравят с времето. Единици са онези, които се помнят години наред, или са оставили книги, песни и филми, или деца, които ценят семейното си дърво.
Светлините винаги привличат всичко - добро, лошо и го изгарят, или разпалват. Въпрос на избор. Ако един човек е светъл, другите хора го следват, докато той спре да напомня за себе си във виртуалното и социалното пространство. В момента, когато въпросният човек се откъсне от всички прожектори, той е забравен.
Тогава, маските падат и се вижда кой е всъщност до него и обикновено няма никой, освен родителите, понякога брата или сестрата. Да, все повече се убеждавам във верността на "Дамата с камелиите" и за днешния свят. Хубаво е човек да е реалист за себе си и за другите.
В крайна сметка опира до това да се платят сметките, както говорих с един приятел. Но когато не може човек да ги плати, всички маски в обкръжението му падат, без дори да му предложат помощ или да попитат дали иска подкрепа.
Същото важи и за актьори, писатели, музиканти и други популярни личности, които в момента, когато спрат да играят или изберат чувствата си, биват забравени и хвърлени в бездната на себе-откриването си насила.
Поне съм щастлива, че когато издам и книгата си "Многоточия", за която вече имам предварителни заявки, хвана си седмицата известност и бъда забравена след това, ще съм осъществила мечтата си да се видя като публикуван поет на български и английски.
В момента ми се рекламира "Mori Monologues" и набирам популярност извън България. Ще имам скоро и продажби. Ангажирах жена с влияние от Великобритания, която за късмет ми е добра приятелка.
Иначе, стихосбирката "Многоточия" ще гледам да я издам юли, защото след това се местя на друго местожителство и ще имам отговорности там.
А и с публикуването на тези мои последни към момента стихове, завършвам една дълга фаза от 30 години, в която се борих за мечтата си да съм публикуван и популярен поет. Дори да не стана с огромна популярност, изживяла съм мечтата си, наред с трите ми истински любови в живота. Оттам нататък ще наблюдавам действията на хората и ще обикалям света. Нещо като Гертруд Бел, първо с детето, после самостоятелно. Така ще стана пътешестващ писател.
Иначе след юли ще мисля по-сериозно накъде ще поемам в живота си като кариера и смисленост на битието си. Очевидно няма да е по семейната пътека, защото кандидати за това почти няма или са временни, докато им омръзне. Леко се отказах от чакането, търсенето и намирането на споделена истинска любов и ще хващам пътищата по света. А пък скоро ще изляза и от детеродна и красива възраст, но пък ще мога да си осиновя дете. Приела съм фактите.
Благодаря на вселената, че почти всяка вечер имам в къщи гости - приятелки на дъщеря ми, които ме зареждат и помагат да се чувствам като многодетна майка, което ми беше желание дълго време, докато не осъзнах, че насила хубост не става и да срещнеш човек, с който да сте на една семейна вълна е рядкост, която не се случва на всеки.
В момента, когато събера достатъчно пари от продажби на книги, пластири или други неща, ще мога да ида до океана и да си купя ИИ съпруг, ако реша. Това ми е новата цел - да посетя океана и да гледам залези и изгреви там. А и да отида на пустинно сафари също ми е цел в живота.
Постът ми днес не е вдъхновяващ, но пък е реален. От изкуствено вдъхновение и то периодично няма голям смисъл в дългосрочен план. А и е по-добре да видя реалния интерес на моите читатели извън бизнес ориентацията, ако има такива. :)
Всичко хубаво се случва като се живее в момента и без очаквания, защото иначе всичко изчезва за части от секундата и сърцето умира от раз. Точно така се случи, както осъзнах на върха на Айфеловата кула, докато си пиех шампанското за 26 евро.
И така, когато светлините на известността, парите и използваемостта на тялото, независимо дали за любов или актьорско майсторство угаснат, всички маски падат и се виждат не много красиви лица, ако изобщо се види нещо. В често случаи е просто мрак. Такава е реалността и не е песимизъм. :)
Истината често наранява, но пък е по-добре да се знае.
Коментари
Публикуване на коментар