Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес си мислех да пиша другите статии за бизнеса , обаче уви, настройката ми е друга понеже имаме настинка с детето и сме в къщи да рисуваме и гледаме хубави семейни филми. Между другото, аз много харесвам домашните кино вечери. За мен са нещо специално - с пуканки, рисуване с моливи, оцветяване и горещ шоколад. Това е част и от популярната арт терапия, която от всички психологически методи ми допада най-много. Аз обаче предпочитам домашното рисуване с моливи без определена тема, макар че аз винаги рисувам жени с рокли. Сигурно, защото навремето исках да стана дизайнер на дрехи, но уви, имаше момент, в който беше нужно да избера рисуването или писането като свое призвание. Избрах писателската дейност, но все пак понякога рисувам и ми действа добре. Всъщност рисуването като начин на изразяване е много подобно на писането, но  е с цветни средства. Винаги съм се възхищавала на популярните художници как съумяват да нарисуват това, което е в главата им. При мен това се получава само с п...

Продължавам с бизнес темите на блога. След Факти за успешна и стабилна фирма съгласно обучението, което беше проведено от най-успешния лидер в One More International, днес ще споделя за условията за успех на дистрибуторите, не само в МЛМ сферата, ами и по принцип в професионален план за дистрибуторите. Първо, в днешната Ера на Водолея вече не е важно кой си, а кой и как ще станеш - с $50 долара например може да станеш милионер, ама може и да станеш просяк, зависи как се представи човек като мисия, личност, отношение и отговорност. Резултатът е свързан със създаване на генерален план и ежедневни действия по него. Тук ще дам пример със себе си. Първо за  блога ми - имам идеи и теми, за които ще пиша през седмицата и в събота ще правя видео на YouTube като обобщение на постовете или нещо, свързано с тях.  Второ, за книгата ми с поезия  "Mori Monologues" на английски, която в момента е в печатница след 2 години от създаването й.  Чак сега, през 2025 се задвижи проекта....

Мисля си, че е време да попиша малко за бизнес. Не за друго, ами защото става скучно на моменти да се въртят едни и същи житейски теми, дори и за мен, която обичам много да дълбая в нещата и да ги анализирам дълго време. Понякога е добре да се живее по-опростено и да не се мисли много. Нещата, така или иначе, се случват. Що се отнася до бизнеса, лично аз не съм искала никога да се занимавам. Винаги желанието ми е било да си имам къща с двор, мъж, деца, домашни любимци и да си стоя у дома да работя нещо, което ми харесва, и  да си гледам къщата. Сега това ми е една хубава мечта, която не съм сигурна, че ще осъществя в този живот нацяло. Но пък за щастие имам дом, кола, дете, хобита, спа процедури. Ще си взема и домашен любимец. Благодарна съм за това. Обаче работя в офис. Това за мен е пълна загуба на време и това го казвам напълно съзнателно. За мен стоенето в затворено помещение да правя нещо, което се налага да върша за пари, е лично избран затвор със съответните последици. Уви, ...

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания . Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои. Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят. Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки...

В последно време се случват много промени в животите на всички хора. Някои ги усещат осезаемо, други не толкова. Факт е, че животът продължава и неяснотите в него също. Въпросът тук е ще тръгне ли човек към непознатото или няма. Затова си мислих докато гледах в събота вечер "Най-великият шоумен" - любим мой филм, на който винаги плача, защото е много силен и емоционален за мен. В него има провали, невъзможни мечти, станали възможни и любов между хора от различни класи и нации.  Във филма ясно се вижда как всъщност е създаден цирка, който много обичам да посещавам независимо дали с дъщеря ми или самостоятелно, защото не смятам, че това е забавление само за родители с деца. Всеки е важно да радва детето в себе си, иначе животът ще е скучен и сив. Всеки път като изпитвам колебания, тръгвам по най-неясния път, защото може да открия много по-интересни неща и хора отвъд, отколкото в познатото. Иначе във филма, за който ви споделям и препоръчвам да гледате, се вижда как едно малко ...

Не знам защо тези дни ми се гледа "Великият Гетсби" отново.  Това ми е един от любимите филми заради посланието, което дава, а именно, че един човек ако реши да докаже, макар и след разочарование, че може да бъде това, което са искали от него при отхвърлянето му като личност, може да го направи.  В моя живот също съм имала такива ситуации. Да докажа, че мога вследствие на гнева ми към някой друг и съм го правила, затова и "Великият Гетсби" ми е филм, близък на сърцето.  Имам хубав спомен от гледането му на кино с още 5 жени. Много плакахме, но пък си заслужаваше изживяването. Все пак дамите сме емоционални, понякога нестабилни, но нали затова е добре мъжете да действат като опора и заземител. Поне моето мнение е такова, но аз съм си жена в женска енергия и съм го приела. Лично аз, намирам, че е нормално да се плаче на филми, песни и книги. Правила съм го и ми олеква на сърцето, а и подхранва емоционалността.  Същото го усещам и за пеенето, и за танцуването. Смятам,...

В последно време имах много лични и професионални драми в живота си, които успешно разреших и няма смисъл даже да си спомням за тях повече. Затова днес ще пиша за женски неща, които ми харесват като Зумба , малко Арт Облекла и  Бижута. Преди 2  години изкарах курс за Зумба инструктор и станах лицензиран инструктор. Но уви, не ми потръгнаха нещата с онлайн тренировките, защото не отделях достатъчно време за реклама. Това винаги може да се промени, въпреки всичко. Въпрос на вярване. Всъщност причината може би беше, че ми беше сложно да свикна да нося  цветни и ярки дрехи предвид емоционалното състояние, в което бях тогава. Някак си исках да съм като невидима. Но днес, за щастие, вече не е така.  Даже обмислям да си обновя YouTube канала тези дни, като направя хубавия си червен маникюр от утре нататък.  Всъщност, ако човек не се заяви в започналата вече ера на Водолея , остава непознат и нетърсен за нищо от никого, а опитът му несподелен. Тук ще вметна отново, защ...