Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

"Не ми се говори," каза набързо Валери и затвори телефона, защото нямаше какво повече да каже след толкова месеци и иницииране, рядко успешно, на комуникация. Не й се говореше. Всъщност не-говоренето е добър вариант да спестиш на някого тежки истини или просто да поставиш ясни граници, че не може така да се прави повече.  Мълчанието е удобен начин да се избегнат тихомълком сложни разговори, свързани с поставяне на край на нещо с някого.  По-лесно е и не-говоренето ясно крещи, че вече е късно за разговори. В смисъл човек винаги може да измисли какво да каже, общи житейски и битови теми, но понякога говоренето става някак безсмислено и безрезултатно, особено ако отсрещната страна не слуша или изпитва досада.  Хора, които държат един на друг, не се възприемат като досаждащи помежду си. Забързани в ежедневието си, те вече не си говорят, а по-страшно нещо от безразличието и незаинтересоваността няма или може би е просто смъртта. Връзки се разпадат по телефоните и социалните мр...

Миналата седмица бях в гр. Ахтопол. Един невероятно тих и красив град, в който се чувствах много добре макар и за малко, защото всяко пътуване има своя край, за да се постави ново начало на друго. Легендата за Ахтопол е много интересна, но не я запомних в детайли. Градът е създаден от семейния съюз между най-малкият син на Посейдон и дъщеря на Зевс от гръцката митология . Двамата бащи са били категорично против небето и морето да се свързват, но младите са се опълчили срещу родителите си и са създали семейство, което е похвално и един прекрасен пример за споделена любов и борба за нея с външните фактори. Така се е създал градът Ахтопол. Двамата бога са проклели децата си и са създали скалите от водата в гр. Ахтопол. Това е един много различен морски град - плажовете са малко, но хората се пекат основно на скалите, откъдето скачат в морето. Като цяло местността е скалиста, но е близо до невероятния плаж Арапя до гр. Царево и един друг в Синеморец, където ясно се вижда как река Велека се...

Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания. Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега. Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период.  Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене. Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали ,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам.  Та, защо споменавам тази карта? От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се в...