Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Имаше един мъж. И аз исках да се омъжа за него с цялото си сърце и душа. Но той не ме виждаше като неговата жена. Беше болезнено, но приключих историята, както прецених, че е правилно - до дъно и с казване на всичко, стаено за всички години в душата ми - мрака, болката, тъгата от пропуснатите и невърнати обаждания. От прочетените и не-отговорени съобщения. Беше ясно, че човека не ме иска, както на мен ми се искаше. Чувствах се, сякаш той стъпваше сърцето ми  по малко всеки ден. А всъщност, бях аз самата, с отказа си да приема ситуацията. Затова я приключих. Достатъчно значи Дотук. Но имаше хубави мигове,  множество дълги разговори, прозрения, трансформация и чувство на духовна свързаност, която така и не се пренесе в реалния свят. Понякога душите се срещат, за да  научат  урок и да се разминат. И все пак, едностранната любов е най-истинска, дълбока, вечна и променяща. След нея хората обикновено избират да са сами или се превръщат за себе си в партньорите, с които са ...

На някои хора не им е писано да се обвържат и създадат семейство в живота си, но пък имат друго важно призвание. Ето защо, днешният ми пост е вдъхновен от Гертруд Бел . За нея е написан много хубав пост относно личния й живот в една популярна българска страница и се казва "Гъртруд Бел" - Дъщерята на пустинята . В моя пост ще се концентрирам по-скоро над тема, която ми е болна в последно време - за необвързването.  Иначе с него се свиква, но пък емоционалният път е сериозен, а моделът на поведение води до създаването на популярните "силни жени," които в повечето случаи са сами, но имат важна житейска мисия - да водят други хора по пътя към просветлението, да им предават опита си и да разкриват през какви чувства минават, както и действията, които предприемат за да продължат напред в живота си. Не подкрепям самите жени, защото сама жена става мъж, но поради липсващи мъже, които да поемат отговорност за семейство и важни неща в живота и света, мисля, че няма голям избо...

  Когато пия кафе извън офиса и дома, обикновено избирам заведение, където заедно с напитката носят и късмети с нея. Много обичам да чета цитати и пожелания, защото ме карат да се замисля. Вчера ходих в парка до вкъщи, защото имах нужда от чист въздух и концентрация. Поръчах си кафе, което изпих бавно и с удоволствие , докато си четох късмета с него. "Стреми се към звездите. Ако не ги достигнеш, поне ще се научиш да летиш." И аз така. Искам да летя в небето на живота си, както много съм писала в постовете си. Така се живее, а не като мишок, гъсок или други животни по земята, които много харесвам, но не отговарят на моето разбиране за живота. За мен смисълът в думите, написани на този лист хартия е много голям и верен. Доскоро бях в пълна апатия, но след това излизане навън в парка, сякаш ми просветнаха много неща. Замислих се за звездите, които често гледам на една моя книга подарък за галактиките и космоса.  Някак си оприличавам себе си като човек, който иска да стигне звез...

 Преди време бях чела на Фейсбук интересна история за това как една жена чакала принца, но докато той дойде, се заприказвала с Дракона и постепенно се влюбила в него.  Историята е валидна и за двата пола.  Покрай всички претенции, оправдания и липса на действия или разговори, хората загубват връзката си. Бавно, мълчаливо и сигурно. И тук говоря за всички видове любови, защото нещата ако не се случват докато все още има искри, с времето, мълачанието и липсата на адекватни действия дори най-дълбоката и силна истинска любов умира. Това е една тема, за която всеки има какво да каже, оспори или просто да препусние да потъне в океана на времето между всички животи във вечността, когато хората се срещат, но не винаги се избират. Понеже тези дни беше така нареченото Плутонско казими  за седмицата на 20.01.2025, което си е сериозно нещо що се отнася до любовните, и не само отношениял Нещо се замислих за някои позараснали мои любовни рани, чийто душевни лепенки отлепих и извед...

Последните седмици си мислех много за групата за среброто, в която писах до юли 2024. Някак си с носталгия, защото ми беше интересно да науча нова информация за сребърните монети. За мен беше предизвикателство да превеждам от английски на български техническата спецификация и кратките факти.  Много приятели ме последваха в тази група и доста от тях си тръгнаха заедно с мен. Към тогавашния момент смятах, че постъпвам правилно за себе си като напускам място, където бях започнала да чувствам неценена. Без нито дума.  Но при мен щом се е стигнало до игнориране и вземане на такова решение, ситуацията е била доста сложна. Аз съм си емоционален човек, но си контролирам изключително добре чувствата вече, защото имах доста прегаряния. Сега си ценя спокойствието и гледам да съм над нещата. Както и да е, историята ми със среброто започна отдавна. Баща ми беше колекционер на сребърни и златни монети. От него научих много за благородните метали. Аз винаги съм предпочитала среброто, защото...

Гладният стомах, празният портфейл и разбитото сърце са най-добрите житейски учители. Има един популярен и вечен актьор Робин Уилямс , чийто филми всички са гледали, но не съм сигурна колко хора са запознати с неговите цитати. Сигурно са много, но все пак искам да споделя гледната си точка и  скромен опит за тази мисъл. Понеже вече съм минала по този път и многократно съм се срещала с тези уроци, докато ги науча, искам да споделя опита си, за да дам капка мъдрост на онези и лек, които ги искат. Понеже не гледам много телевизия, защото не обичам, но чета статии и книги при физическо време за това, доста разтърсващо ми повлия този цитат още първият път, като ми попадна в полезрението. Гладният стомах  Веднъж, преди може би 4 години се случи така, че останах без нито лев за храна за мен и детето. Както обичайно, на никого не споделих, все пак съм на възраст, че да се моля за нещо на някого при положение, че мога да работя. Много бързо измислих решение как да спечеля пари. Тук сам...