Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас.  Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото  моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения.   А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Днес ми се пише за нещо абстрактно. Цял ден си мислех за това, докато анализирах житейските си събития от януари до сега. Всяко тримесечие  на годината ми е поучително и така вече три години подред. Докато слушах любимия си таро мистик , нещо, което той каза, много ми хареса. Че последните 10 години като жена Скорпион, съм преживяла неща, които хора на по 70 или 80 години не са. И това е безспорен факт.  Но оцелях и вече почти нищо не може да ме събори нито професионално, нито лично. Просто не искам да си губя времето излишно в обяснения.  Важен е крайният резултат, а как се стигна до него, ще запазя за себе си. Заинтересованите да ме питат, ще споделя, но аз на никой не пожелавам моя път или пътища в личен, семеен и професионален план, все едно. Има една интересна мисъл, която всички са чували, но никой не разбира напълно и аз ще се опитам да си я обясня. А това е именно "Lonely onf the top" или преведено "Самотен/Самотна на върха". За някои хора това е осъзнат изб...

Изминалите седмици ми бяха доста лежерни и малко позарязах бизнесите си, но пък мисля, че след всеки момент на краткосрочна слава е добре да се върне човек към заниманията си.  Виждам, че почти никой не се интересува от житейски и емоционални теми, а предимно от финансови.  Нормално е, живеем в материалистичен свят, където нищо друго, освен парите, няма значение, включително и за приятелствата между децата, а и възрастните. С тон на сарказъм от моя страна, разбира се. :)  Понеже аз обичам да пиша предимно за любовта, душевността и научените житейски уроци, но и като цяло съм си писателска душа, независимо за какво става дума. Така, че ще пиша и творя във всичко, което ме вълнува. На моето видео в YouTube споделих преди няколко седмици за някои важни за мен бизнес умения. Не претендирам за професионализъм, защото винаги има по-добри професионалисти, но знам, че това при мен работи и винаги е било така.  Между другото, покрай мен се появяват много бизнес персони и съм...

Навремето  имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни.  Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...