Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

- Брат, искам нещо да ти споделя. Хем и пътя по-бързо да мине, че до 05.00 сутринта има още 3 часа. – подаде Джо една чаша с вече стара вода от забравеното под седалката шише на спътника си. - Тц, малко ме плашиш, брат, обикновено не говориш много, ама давай направо, сигурно има нещо, което ти тежи на душата. – отвърна Рико, взимайки подадената чаша. – Ама че горчи, това май не е добър знак или така съм чувал. Явно е от топлината и миналото време, но те слушам. Джо се изкашля бавно и започна с нотка на напрежение да разказва, докато се возеше в автобуса на приятеля си, докато пътуваха към далечно населено място. „Имаше една госпожа – учителка, която живееше в съседното село до моето. Тя преподаваше в СОУ и се казваше Пени Пинк. Дамата винаги изглеждаше безупречно, отнасяше се уважително към учениците, техните родители и роднини. За нея всички говореха, че е самото олицетворение на морал и би била прекрасна съпруга. Но уви, госпожица Пинк си оставаше неомъжена години наред, сменяйки ...

Дълго време си мислих, че искам годежен пръстен, когато се сетих, че мога да си създам собствен. Понеже се лутах в дебрите на измислици, вярвайки на хора, които са просто добри оратори с лъжите си, открих нови занимания.  Гордея се със своя нов пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн с неговите кръгове, определили края на земята, такава, каквато я познавах, отчасти. Сега вече унищожена от всякъде - духовно, емоционално и даже финансово, но не са мои тези световни въпроси, защото е важно да се погрижа за себе си някъде из кръчмите на Ирландия. С типичната ми съзидателна, писателска лудост, станахме спътници за вечността в съюз, сключен с пръстен от червено фолио. Поне докато се изгуби сред нотките на сарказма ми или някъде по пътя с колата. А какво за годежите?  Тях ги има по книгите и във филмовата индустрия. В реалните движения на различните видове фолиа няма никой, който да иска годежното мероприятие освен в пиянско или друг вид опиянение. Такава е човешката...

По повод кратките жанрове, ще посоча днес един друг мой любим. На английски е " flash fiction " или в превод "светкавична история". Тя е до 1000 символа. Затова пък казва много неща кратко и ясно. Даже наскоро участвах с една такава в международен конкурс, но все още няма резултати. Съдиите искаха до 300 думи максимум. Беше интересно за мен да я сътворя. Както знаете, писала съм почти всякакви жанрове, но някак си днес се развълнувах от отдавнашната си любима група Blutengel , която слушах в доста мрачни за мен времена. Сега имам някои подобни такива, разбира се временни, но пък предпочитам да насоча негативното към нещо смислено като история. Все пак болката и яда винаги създават нещо красиво като творение. Понеже не ми се обяснява защо и какво се е случило или съм преживяла, минавам на темата. *** Деца на Звездите Валери се разхождаше по мрачните улици вечерта със слънчеви очила. Никой не й обръщаше внимание, както обичайно се случва в големите градове. Дори няко...

Достатъчно звънях на хората. Получих нужната ми яснота. Мълчанието каза всичко за другата страна. Достатъчно звънях на хората. Не ми се иска да се боря с китайската стена. За миг протегнах плахо своята крехка ръка. Достатъчно звънях на хората. Получих нужната ми яснота. Триолет поезията ме изумява все повече и повече заедно с бард стил в поезията , за който писах. Наскоро четох стиховете на моя позната, които намирам за много леки за четене, обрани от емоции, но пък показващи ги ясно. Затова и триолет поезията ми стана любима. Всичко се изписва точно, кратко и ясно.  Моят стил на писане е емоционален и дълбок, но не всеки търси дълбочина, както ми каза лятото моя художник с къна. Но наистина няма смисъл да звъня по телефоните на хората, които с ми показали, че не съм им важна. Все пак има и такива, които ме ценят и го показват постоянно. С тях има смисъл да контактувам, другите са ми ясни.  Да не ти звънят или пиша означава, че не те искат в живота си. Няма смисъл от залъгване...

Днешният пост е нещо, което правя за пръв път на блог си и намирам за интересно - сътрудничество с друг писател и това е вълнуващо. Досега съм правила такива само с поети. Жанрът ни трябваше да бъде басня, но прилича повече на притча. . Както и да го определя, наистина е нещо уникално. А сътрудникът и по-скоро мой редактор се казва Димитър Радославов  и се запознахме в LinkeiIn . Веднага се сближихме чрез този общ словесен проект и се получи нещо красиво.   Благодарна съм на Димитър, че ми даде такава интересна идея за писане, защото то, така или иначе тече в моите вени от време оно за мен.  Това е нещо като лудост, която аз понякога наричам "мисия на живота си" да докосвам човешките сърца, като ги карам да мислят или видят от друг ъгъл нещата през точните думи или поне настроения или чувства.  Творците винаги се надушват в добрия смисъл на думата. :) А сега по същество за това прекрасно общо творение. ***** В гората, край водното поречие, далеч от човешката суе...

Есента си върви към зимата без да спира, а с нея и времето лети и често пъти е пропиляно, но пък носи урок и мъдрост със себе си. А есенните дъждове падат внезапно и силно, както се случва в момента, докато пия чай и гледам през прозореца. Е, водата е на късмет и лечение От това се нуждая в момента и затова днес ще пиша някак носталгично за измокрянето от дъжда на годините, емоциите и пропуснатите възможности. Всичко е на късмет и път към по-добро. Преди това обаче е нужно оценяването на реалността, в която всеки живее и приемането на пропуснатите възможности За тях имам стих в книгата си "Многоточия" и цитирам любимата си част от него:  "Такава е на житието ролята Да учи на приемане на резултатите, С които няма как да спра сълзите си, Но пък мога да потренирам ума си Да продължи към своето си ново бъдеще." Накратко, всяко нещо е избор, но той е валиден за определен житейски период. Ако дадена възможност не се приеме в точния момент, става пропусната. С нея обаче ид...

Луната изгрява в хаотичния конус На нощното небе с любовта към мрака Изпълнен с пеперудите на синия вятър. П.П. - Хайку е японска форма на поезия. Тя е популярен и къс жанр. Изразява най-често моментна мисъл, нещо като проблясък в съзнанието на поета. Той винаги свързва с думите ситуации, през които е минал или  с които му предстои да  се сблъска. Понеже поетите имат емоционално и развито въображение, често пъти написаните редове звучи безсмислено, но далеч не е така. В Хайку поезията има много символика, защото азиатската култура по принцип е пълна със символи и намира ясно обяснение във връзките между хората, ситуациите и заобикалящата ги природа. Моят стих е свързан с трансформация, несбъднати мечти към момента, но  и успешно осъществени желания с план за действие, разбира се, макар и генерален. Луната се свързва с жената, душата и най-вече с моето житейско мото "Предпочитам да съм луната в живота ти, за да видя най-тъмната ти страна и да остана до теб." Конусът е огра...

Есента си върви неусетно и тихо, покрай дъждовете и наводненията точно както училището на дъщеря ми. Споделям за учебното заведение, защото като майка на ученичка, ангажиментите ми вече са много различни от летните - проверка на домашни, контролиране на времето за  сън, телефон и излизания навън, защото при децата "пускането на контрола" не работи. Факт.  Започват караници, разправии за щяло и нещяло, сърдене и ниски оценки, които с нищо не спомагат за бъдещия бал в гимназията на детето или добрия семеен климат. Естествено, влошаването на отношенията в тийнейджърска възраст също си казват думата.  Колкото и да е търпелив човек, му идва до гуша и остава без никакво лично време заради множеството ангажименти, с които се е награбил, особено ако е сам родител. И все пак, темата на поста е друга. Тази година ми се разви интензивно, публикувах 2 книги, видях нови места и осъществих някои желания, за да стигна до вечния въпрос "А сега накъде?" Някак си навремето, когато си...

Да, покрай пълнолунията много неща се осветяват и достигат своя естествен край често пъти. Отношения, житейски фази или просто нови възможности за избори. Понеже аз обичам да мисля понякога за живота докато гледам морето или съм другаде сред природата, в последно време направих множество съзнателни и не толкова избори.  В един момент обаче се вижда, че всъщност е направен избор и взето решение, макар че някак е станало неосъзнато. Обичам да давам пример: "Между нас имаше любов. Сега вече няма."  и темата някак отива към своя натурален край, независимо романтична, приятелска, семейна или работна ситуация.  Обаче в интервала между "имаше" и "вече няма" стоят много избори - съзнателни или не, довели до крайното решение през много перипетии, вътрешни конфликти и свързани най-вече с Кураж. И все пак именно тези фактори правят хората истински и несъвършени. Хубавото е, че изборите могат да се променят. Бездната обаче между гореспоменатите думи остава. Всеки е ...

Сбогуване, запечатано с целувка. Не си го бях представяла. Смятах, че миналото  е преструвка. Сбогуване, запечатано с целувка. Създадено от красива рисунка, Която напразно съм раздавала. Сбогуване, запечатано с целувка. Не си го бях представяла. П.П..- любимата ми форма триолет  винаги ме успокоява като я създавам. Някак с малко думи се казват много неща и именно затова харесвам кратките и ясни форми на творчество. В този ред на мисли, наистина понякога една целувка приключва всичко - отношения, несигурности и неопределености. Винаги е добре да има ясна дефиниция за нещата в живота, за да няма илюзорни мисли и несбъдваеми очаквания.  Днес е прекрасен дъждовен ден, в който виждам сърца, оформени от локвите на пътя и имах ясен знак от Бог за предстояща сватба - моя ли, на друг ли, не знам, но видях, докато шофирах, от лявата ми страна черен мерцедес с булчински букет на него и красива булка в автомобила. :) Много се радвам, че покрай масовите ми прекратявания и изяснявания ...

Сред хаоса на ежедневието, както и обърканите чувства - мои и на тези около мен, най-накрая осъзнах какво значи да имаш вътрешно спокойствие. То е най-важното за абсолютно всичко в живота - работата, семейството, любовта и т.н.  Без него човек се чувства нестабилен и неориентиран, а целта на живота е да се живее пълноценно по един или друг начин.  Хармонията в душата, както и между мозъка и сърцето Всеки е бил в ситуация на "нищо конкретно" и вътрешна смърт от стрес, безпосочност и липса на нещо. Спокойните хора привличат всички и живеят балансиран и сладък живот, което ги прави щастливи до голяма степен.  Тук не става дума за обвързаност или не, а просто вътрешно усещане за спокойствие, което решава изключително много емоционални, здравословни и финансови проблеми. То създава чувство за ориентация и сърдечно удовлетворение, че някой нещо е опитал, постигнал и научил. Как се постига вътрешно спокойствие? Най-вече с медитация, положителни убеждения и личен самоконтрол, ко...