Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Има една много хубава книга на Брайън Трейси -   "Изяж жабата".   Наскоро я препрочетох, защото има много интересни послания, които бях забравила. В ежедневието на всеки в днешно време има един куп задачи и ограничено физическо време за изпълнение, което значи да се приотизират определени неща, отношения, ситуации и т.н. „Вашата жаба“  е вашата най-голяма и най-важна задача, тази, с която най-вероятно ще отлагате, ако не направите нещо по въпроса", защото някак си на хората, като цяло, не им се занимава с отговорни задачи, а искат да си почиват предимно. Това е нормално, но баланса е необходимост. „Първото правило на яденето на жабите е следното: Ако трябва да изядете две жаби, яжте първо най-грозната.“  - Говорим за трудни задачи и решения като цяло, които така или иначе се налага да се вземат. „Непрекъснато си напомняйте, че едно от най-важните решения, които взимате всеки ден, е това, което ще направите веднага и това, което ще направите по-късно, ако изобщо го на...

Водата винаги лекува. Това е безспорен факт, и аз като виден Скорпион като зодия, напълно подкрепям тази реализация. Някои хора успяват да възкръснат бързо след тежка ситуация в живота им, други не се справят с предизвикателствата и потъват в дупка завинаги. Въпрос на усещане и сила на желанието за живот. Последните седмици при мен нещата бяха динамични и в един момент, като всеки друг човек, се почувствах безсилна от множеството отговорности и провали. Всички събития ми се сриваха едно върху друго, защото хората са казали "Злото не идва само", но доброто също.  А аз, като виден Скорпион, вярвам само на себе си си и се само-лекувам. Така считам, че е редно да бъде, защото колкото по-малко знаят хората през какво преминава човек, толкова по-защитен се чувства той. Да, хубаво е да се споделя, но само с тези, които са се доказали във времето, а те са малко, може би трима или четирима. Някои хора се усещат един друг, ако са близки. Повечето обаче не знаят кой през какво преминава...

Днес ще споделя, понеже ми е креативно, пост с малко извън поетично и прозаично настроение. Ще напиша малко за бизнес, любов и още разни неща, които ме вълнуват. Все пак за мен писането е терапевтично, дори на компютър. Имах един красив сън - с любимия ми мъж в него, макар и леко въображаем съпруг, но пък и той беше там. :)  Бях с красива цветна рокля и шапка, които искряха пред един аквариум. Срещу мен моят възлюбен мъж, облечен в жълт костюм отгоре до долу. Жълтото му е любим цвят, помислих си. После обаче се сетих, че този цвят се тълкува като цвят на предателство, завист, но пък в контекста на женската енергия, която е много популярна тема напоследък - жълтото се възприема като радост и женственост, женска енергия. Фонът на нашата среща, така да се каже, беше аквариум, пълен с океански, шарени риби и много вода. Това, казват, се тълкува като изобилие. Честно казано, ми се иска да е пророчески моя сън, но около месец след този сън, се озовах в предателство от страна на мъжа, и т...

Тази история е тъжна  За двама, които се обичаха някога.  Но по различно време.  И сърцата им изстинаха С неизказаните думи По Телефона  От Бездействията И Страховете.  Тъжна телефонна линия. Единия да е влюбен А  другия просто приятел Да вижда в очите на лудия Обсебващо, някак си. Настана и времето За прекъсване. Защото влюбения Е невписващ се В живота на този, когото обича И затова е по-добре да си тръгне А другия? Той има приятели, Които много обича  Не гласа от другата страна на телефона си Тъжно е. Когато някога помагаш на възлюбен А той не те вижда по този начин. Тръгваш си  С Тихи стъпки Напускаш живота му Въпреки болката И подпухнолостта на очите ти. От Тъжна Телефонна Линия. Казвайки си: "Не биваше, Защото знаех какъв ще  е изхода"

Често си мисля за Олег Той  бе стабилния мъж Който помага на всички А аз го отблъснах Но Той никога не е бил мой    И днес се разхождах по същност Край необятното синьо море Много добри хора аз изпуснах С моята привидна студенина А може би е заради самоидентичност Че май не заслужавам любовта Което ме остави емоционално недостъпна   Често си мисля за Петър Той е гальовния дъжд Който бе дъждобран за страха ми Да се обвържа повече от веднъж Но не беше за мен неговото очарование Отново преследвам пясъчни стъпки Които измивам с емоционална вода Те пък  се превърнаха в дълбоки ями А в тях се удави моята душевна синева  Докато се чудя дали ще изгрее слънце На моята вечно сенчеста улица на самота Която постоянно ме кара да се отдръпвам Често си мисля за всички мъжки лица, Които преминаха през душата ми Оставяйки само капчици на роса Какво би могло да бъде Между мен и тяхната силна ръка Отново аз се покривам в езерната мъгла На мнима борба за свободна първичност Ко...

 Аз все се влюбвам в грешните мъже Уви, не съм за всеки негов приоритет Което бавно и безтегловно ме убива И аз избирам кога лудостта да спре Защото не искам сърцето ми да умира  Дори в думите да съм  вечно мила Делата ми казват показно това Че миналото си остава в нива                                                  Засята със спомена за любовта Чиито плодове не се събират  Защо ли вечно гоня грешните мъже? Уви, явно недостижимото ми отива Като да нося скъп диамант на златно колие С идеята сълзи и болка да покрива Под венецианска маска на безгрижността.      

  И днес е ден на много бивши Наричат го деня на любовта Учудващо е, че започват всички Да търсят прошка след дъжда На думи, който някога отблъсна Обичта ми като някаква слана В очите на всички тези бивши Бях прашинка на скръбта Която те така и не преодоляха От загубата си в любовта На някои други техни бивши Между фалшивите честититки Открих изтънчени визитки За игри в леглото или на колене Но моля, всички тези бивши Да си отиват при избраната жена Която да обгрижват, а аз да пазя си честта Все пак когато е затворена една врата Не може вече да се влиза вътре Или пък да се прави план резервен Не, по-добре да съм във вечна самота Отколокото да си живея със заблуда, Че нещата няма да са все така. При факта, че мъже са вече бивши Безмислено е да се търси огън в пепелта.

Питам сърцето "Да звънна ли?" Тишина. А аз чувам отговора "Едва ли." Мълчание. Най-страшната присъда за двама Които някога са се обичали Наистина. И вече няма думи за говорене. Изгнание. На две души, които някога са се докосвали Струна. Но вече няма кой да свири на китарата Която свързваше ръцете с нишките Забравени.  В безтегловно безразличие Забравиха се нотите. Минало.  То някак си преживява се Остава пепелта на думите. Въпроси. "Да вдигна ли?" без смисъл е. Когато всичко тихичко приключи. Обяснения. В миналите дни изречени. Бездействия. Но все пак и това ще мине.  

  Дали ще е добре или пък не? Не зная. Но мисля си, че е добре да построя стена Между себе си и другите, особено мъже, Защото съм в емоционална безнадеждност И иронично, във финансвата също е така. А хората не искат да се товарят С допълнително житейско карго Дори на първо четене да изгарят От страст към мимолетното танго Доскоро вярвах, че имам шанс да се подобря В любовните въпроси и студа Който излъчвам някак си дълбоко Но днес проглеждам с яснота Че целя се май твърде нависоко.  Затова си мисря, че една стена Ще подобри на мен и близките живота. Аз винаги съм си била все така, Живейки в само-избрана самота. Така и свикнах, няма нужда от въпроси В моята разбитост не търся вече суета Да споделям болката си с други, Които си имат достатъчно и без това.  И винаги ще давам мъдрите съвети, Но себе си, едва ли, по-добре да съм Стена. Защото важно е човек да вижда красотата, Не всеки обаче може да се похвали с чудеса.

          Завинаги С Някого За Една Нощ е просто една отдавна позната на всички история, която е и моя. Идва навечерието, когато се изпраща старата 2022 година и се посреща новата 2023. Емоциите са много, хората вдъхновен за преживявания. Дават се празни обещания, че от 01.01.2023 ще се започва нещо ново. Поемането на  отговорност за ситуации, които е можело да се оправят много по-рано става привлекателно под привкуса на две , три или повече чаши алкохол. Аз стоя с детето и си мисля как да си преорганизирам започнатите проекти, за да ми стига времето за всичко. Някак си ми е предизвикателно до такава степен, че съм крайно демотивирана дори да напиша на лист стъпките за постигането на целите си. "И това ще мине" си казвам, търсейки място вече 30 минути на паркинга на голяма хранителна верига, където хората стигат до бой за колички. Може би са били гладни цяла година? Но това  не е от значение. Реших, че няма да се занимавам повече с безмисле...

Настъпи време да продължа напред Сред останките от сълзи и трохи Внимание, което си изпросих. Нима това бе моето призвание? Аз често пиша никой да не моли За внимание и да получава оправдания От разни хора, които са несигурни Какво точно искат  от човек до себе си. Но някак си се ядосвам и ми писва Да слушам какво и как не може. Поне да беше казано директно, По-добре щеще май да се получи. Но днес отивам да зареждам аз колата си И да продължа по пътя си, в търсене на дом За душата си. А може би и физически. Защото само по пътя съм без угризения, че искам нещо, някой или други глупости, които си крещи съдбата, че не са за мен. Уви, в крайна сметка, права е. Но аз съм тази, която лъже самостоятелно главата си, че има нещо близко с душевно и емоционално непознати. Та, дойде време да се събудя някак си И да поема смело по своя път Защото ми омръзна да само-спъвам краката си, когато казват да бягам надалече, А аз стоя, и не помръдвам В очакване на нещо да се случи, Но като всичко, което...