Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Грешните

 Аз все се влюбвам в грешните мъже

Уви, не съм за всеки негов приоритет

Което бавно и безтегловно ме убива

И аз избирам кога лудостта да спре

Защото не искам сърцето ми да умира 


Дори в думите да съм  вечно мила

Делата ми казват показно това

Че миналото си остава в нива                                       


Засята със спомена за любовта

Чиито плодове не се събират 


Защо ли вечно гоня грешните мъже?

Уви, явно недостижимото ми отива

Като да нося скъп диамант на златно колие

С идеята сълзи и болка да покрива

Под венецианска маска на безгрижността.










 


 

 



Коментари