Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Въпроси

Питам сърцето "Да звънна ли?"

Тишина.

А аз чувам отговора "Едва ли."

Мълчание.

Най-страшната присъда за двама

Които някога са се обичали

Наистина.

И вече няма думи за говорене.

Изгнание.

На две души, които някога са се докосвали

Струна.

Но вече няма кой да свири на китарата

Която свързваше ръцете с нишките

Забравени. 

В безтегловно безразличие

Забравиха се нотите.

Минало. 

То някак си преживява се

Остава пепелта на думите.

Въпроси.

"Да вдигна ли?" без смисъл е.

Когато всичко тихичко приключи.

Обяснения.

В миналите дни изречени.

Бездействия.

Но все пак и това ще мине.







 

Коментари