Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Последните седмици като за финал на 2025 са ми като последни поучения за всичко онова, което преживях, научих и осъществих. Някак ми беше динамично, но една идея по-спокойно. Най-важното, което научих е да имам прост живот и спокойствието да се наспивам достатъчно. Постигнах доста неща, изживях още повече и разбрах, че всъщност наистина всичко започва от чувството за лична сигурност - здрави нерви, да си имаш собствен дом и финансова стабилност, колкото да си покриваш ежемесечните разходи.  Това е, вече нямам грандиозни мечти, защото ги осъществих, за да видя, че всяка слава трае точно четиринадесет дни, после те забравят и сметките удрят сериозно. Доста трансформираща ми беше 2025. Честно казано, искам да приключи по-скоро. Най- ценното умение, което научих е "ще се решава в движение". Винаги съм била човек по плановете и организацията, перфектна съм там, но сега вече искам да се наспя и да си стоя спокойно в къщи без да бързам за никъде. Не виждам и смисъл. Бързането ми е ...

Имах аквариумна риба, вид телескоп-пеперуда . Беше ми любима и я кръстих Бисквитка. Днес я намерих мъртва под филтъра и много плаках. Тя живя около 3 месеца с мен и беше като една малка, шарена част от моята домашна вселена, понеже обичам да си стоя у дома и да си гледам рибите в аквариума, защото те ме успокояват. Детето се събуди, казах й за рибката, прегърнахме се и поплакахме малко. Знам, че с домашните любимци се получава емоционална обвързаност, но все пак и те имат душа, и присъствие в житието. Бисквитка беше любопитна риба и често пъти като гледах аквариума, тя също ме гледаше. Чувствах я някак близка и беше красива. Още ми е тъжно за нея, но и тя ме наведе над мислите за преходността на живота. Малко е като житейския аквариум, пълен с различни хора, които на винаги се разбират, но пък са с характер. Най-странното е, че хората не ценят живота си докато са живи, а започват да го правят, когато усетят, че смъртта наближава. А през другото време са в красиво и празно житие в пове...

Eдин ден през ноември отидох в турската закусвалня в Бургас, където живея към момента. Днешната дата ми е нещо като паметна, защото пих турско кафе, хапнах гюзлеме и  отпразнувах със себе си свободата си от прекратяването на отдавна застинали и натежали взаимоотношения. Сега в душата ми има лекота и истински се насладих на кафето си без да бързам , докато гледах галериите на отсрещния тротоар. Като цяло, обичам турската кухня и въобще Турция. Винаги като ходя там, се пречиствам душевно и взимам важни решения. Скоро пак ще посетя тази страна, която ми е една от любимите.  Може би ще се върна към рисуването с моливите и скицника, когато имам време покрай ученето с дъщеря ми. Очевидно е нужен натиск за четене, писане и т.н. с нея. Затова ще пиша друг път Днес не ми е момента за това, а аз уважавам сърдечните си и лични желания. Темата на поста ми  днес е друга и тя е, че трудните, тежки и нараняващи разговори не е нужно да се отлагат дълго във времето, но пък да се провеждат...

Не съм сигурна защо си мисля тези дни за всички форми на близост, които съществуват. Дали от желанията ми за близост или просто защото сезона е такъв - човек да гледа вътре в себе си, но едно знам със сигурност и се радвам, че го разбрах. Нещо като любов... значи, че е различна форма на възприятие, което е добре да е ясно и конкретно дефинирано. Каквото и да е, ако не е споделено от двете страни, си остава "обичам те отдалеч," макар че боли, но пък е истинско до живот. Така е правилно. Най-добре е да не се пречи на хора, които с действия ясно са показали, че не ги е грижа за другите. Някак е безсмислено да се насилват едни отношения. Затова и след всяка форма на раздяла от какъвто и аспект да е тя, след периода на въпроси, сълзи и преживявания "А сега накъде?" винаги се стъпва напред дори с миниатюрна, бебешка крачка. Просто човек в един момент е важно да напусне играта на преследване и е хубаво това да стане с чест, лично достойнство и с грация. Тръгваш си и това ...

Дейна имаше другарска среща на съучениците.Тя беше любопитна кой накъде е живота си. Жената си облече хубава рокля, гримира се безупречно и отиде в луксозния ресторант. По-голямата част от съучениците й изглеждаха измъчено и състарено дотолкова, че тя се почувства като най-красивата дама в компанията.  Дейна седна до Мърдок - съученикът й, с който навремето хич не се понасяха по необяснима причина. Тя се заговори с всички останали, но с него сякаш й стана некомфортно да обсъди каквото и да е на база миналият й опит.  Компанията танцува, храни се, пи и на третата чаша вино Дейна започна да обвинява Мърдок за отдавна минали неща. Той внимателно я слушаше и му стана забавно. Постепенно двамата се разсмяха, защото всичко казано звучеше глупаво. Все едно по детски. Мърдок и Дейна започнаха  да обсъждат по-важни житейски теми. Нощта започна да се изнизва, а двамата съученици почти не спираха да говорят, дори танцуваха заедно. Във въздуха ухаеше тръпка и имаше много докосвания, ...

Често пъти папагалите ми напомнят на хората. Имам 4 и всички са много различни един от друг, имат си индивидуалност.  Единият женски папагал издава странни звуци като го вземаме с пръсти от клетката, за да покаже, че иска контакт с мен и детето, и винаги ни се качва на главите да кълве косата, нещо като пощене, което показва обич при папагалите. Вторият пищи като го вадим от неговата къща и понеже не може да лети заради заболяване на крилцата, иска да се скрие някъде на тихо и спокойно да не го закача никой, защото се притеснява от недъга си. Третият пък е свободолюбив и иска само да лети самостоятелно из стаята, с гордо разперени крила, макар че е най-малък. Четвъртият мърмори и кълве, докато го вадим от кафеза, но после ни се намества на раменете и не мърда от там цял ден. Ту се мести от едното на другото рамо. Много обичам всичките папагали, като деца са ми. Освен хубавите страни на папагалския живот обаче има и лоши. Понякога папагалите се кълват до кръв помежду си и се налага ...

  Днес е студено някак си. Дали от дъжда, дали от деня, защото е портал, не съм сигурна. но често си мисля за студенината в живота и хората. Дори усещам, че и аз ставам така. Някак си е странно да се гледаш отстрани, все едно в огледало, създадено от студенина. До голяма степен аз също съм студен или по-скоро обран откъм чувства човек, защото като съм била емоционална, съм грешила многократно. Не ми е ясно обаче как хора ще гледат себеподобни да спят по кашони, пейки или да падат в подлезите и т.н. и да не предприемат нищо.  Обществото дотолкова слугува на егоизма и материализма, че се изродява и става по-студено и от айсберг, а истината е, че всеки жадува за топлина. Когато обаче я срещне и даде, насреща усеща лед откъм чувства, логична преценка и  риск анализ за грешки, дори в любовта, която би трябвало да е трепет.  Затова пък имам хубави и топли спомени от лятото, от плажа и пътуванията си, макар и самостоятелни в повечето случаи. Но колкото повече обикалях по ...

  Хубаво е, че тази седмица имах време да постоя в къщи, заредя батериите на енергията си и да творя заради болничните си. Колкото повече времето минава, толкова повече усещам, че мястото ми определено е в къщи да пиша. Е, само да имаше и кой да ме издържа докато получа доходи от творческата си дейност. В кръга не шегата, разбира се! :) Днес ще напиша кратка история от поредицата "Когато сме истински" , те са под 1000 думи и любим мой творчески жанр. Между другото, вчера бях на козметична процедура за лазер и моята приятелка - козметичка, която си купи книгата ми "Многоточия"  , която е време да кача на Kindle, сподели, че определено имам дарбата да пиша разкази. Това и правя, някак се чувствам спокойно като творя сред ежедневния хаос и тичане по задачи през деня. Ценя си времето, когато съм спокойно у дома и пия кафе без да правя абсолютно нищо.  Изключително женско звучи...  като мен. :) Да,  искам творя от къщи нещо смислено, за което да получавам доходи. ***...

Интересна е моята поредица разкази "Когато сме истински. " Бях я зарязала и изоставила като цяло писането на кратки разкази, но вече съм в джаза да творя точно такива текстове винаги, когато мога. Вече нямам спирки, нито очаквания, а пък и в крайна сметка писането е спасявало моята и чужди души много пъти. Затова ще пиша, вероятно до живот. И понеже постоянно ми се случват различни, интересни и неочаквани неща в живота, винаги намирам вдъхновение да пиша. Разказът днес ще е свързан с някои странни човешки проблясъци, обикновено след полунощ. А и незнайно защо покрай пълнолунието в Телец тези дни ми проблеснаха много неща в съзнанието. **** Проблясъци Във времето, когато Вивиан Лий беше  в тийнейджърска възраст, тя имаше много красива съученичка, която привличаше много мъже и винаги беше с ново гадже, за разлика от Вивиан, чиято първа сериозна, романтична връзка се осъществи на 18 години след множество отхвърляния от момчета. Странна беше връзката между Вивиан Лий и Джена Суи...

Дълго време се чудих как се дава прошка. Чувала съм много по темата - с любов, с безразличие. При мен пък минаха много фази докато реша, че е време да пусна хора и ситуации от живота си. Наистина беше едно дълго пътуване, но след като стигнах края на тунела от мрежата си с негативни емоции, които разплетох незнайно как, се почувствах свободна. Бях обидена, гневна, наранена, с чувство за несправедливост и т.н. докато не осъзнах, че не-даването на прошка ми пречи да се движа напред енергийно и въобще. Тогава започнах да слушам Рейки, Водени медитации и да пиша на тетрадка всичко, което ми тежи. Колкото повече тефтери изписвах, толкова по-добър наблюдател на себе си и другите ставах. Много месеци, дори години трябваха, за да простя на хора, които съм обичала истински и дълбоко, предателства и да продължа напред. Днес някак ги приемам вече като хора, които имат право да съществуват, но  са извън обкръжението ми. Това не го пиша с арогантност, а с любов към себе си и уважение към други...

Участвах с една поема на английски - "Forgiven" в един международен конкурс за поезия - National Poetry Compettion   и за мен беше предизвикателство да напиша до 40 реда поема на английски, защото не бях писала от миналата година, когато завърших стихосбирката си " Mori Monologues ".  Понякога пак ще участвам в конкурси, но искам да споделя, че на чужденците, чийто роден език не е английски, се гледа малко дискриминиращо. Това е нормално всъщност, защото всеки знае, че в чужда страна чуждоземците не се приемат добре дълго време. И докато чакам втория си тираж на колекцията с поеми "Многоточия", от който са продадени вече 7, реших да послушам така обичаната от мен бард музика и да напиша нещо такова, като за уикенд.  Щастлива съм, че в последно време ми се върна живеца за творчество, което определено се дължи на моето изградено спокойствие благодарение на Рейки и Медитация. Мисля си даже да пробвам да създам курс на YouTube канала си, въпреки че не ми е мн...