Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Дори не ми се носи рокля - Бард поема

Участвах с една поема на английски - "Forgiven" в един международен конкурс за поезия - National Poetry Compettion  и за мен беше предизвикателство да напиша до 40 реда поема на английски, защото не бях писала от миналата година, когато завърших стихосбирката си "Mori Monologues". 

Понякога пак ще участвам в конкурси, но искам да споделя, че на чужденците, чийто роден език не е английски, се гледа малко дискриминиращо. Това е нормално всъщност, защото всеки знае, че в чужда страна чуждоземците не се приемат добре дълго време.

И докато чакам втория си тираж на колекцията с поеми "Многоточия", от който са продадени вече 7, реших да послушам така обичаната от мен бард музика и да напиша нещо такова, като за уикенд. 

Щастлива съм, че в последно време ми се върна живеца за творчество, което определено се дължи на моето изградено спокойствие благодарение на Рейки и Медитация. Мисля си даже да пробвам да създам курс на YouTube канала си, въпреки че не ми е много ясно как се прави. Винаги обаче има първи път за всяко нещо. Така или иначе, след най-големият мрак в утрото изгрява слънце, а моят премина в последните години. :)

Напоследък не ми се носят и рокли, вечно съм в движение и някак не е много удобно с тях, но все пак си ги обичам като дрехи. Така и си кръстих стихотворението, тип френска бард поезия.

.....

Дори не ми се носи рокля

Някой ми казваше, че за да съм красива жена

Значи да нося прекрасно полата на издръжливостта,

Макар и с боси, ожулени и в чорапогащи, крака.

Дори не ми се носи рокля!

Минути препускат и аз с тях, докато шофирам кола

В безкрайно удобната си, намачкана дънкова беля.

Даже не се и замислям за женско-енергийната вълна.

Дори не ми се носи рокля!

Настъпва ме сънна умора във вечерния час

Докато гледам живота си като сериал на гордостта.

Сред ангажиментите си станах актриса и пас.

Дори не ми се носи рокля!

В почивните дни гледам животни, разхождам и кучета

Понеже живеем в застояли до прах мобилни времена.

Забравих за женствените идеи с приложение "Уча се!"

Дори не ми се носи рокля!

Затова пък с телефоните ходя на спа

И гледам умилено семейства с деца,

С отворени, честни и смели сърца.

Дори не ми се носи рокля!

***

Толкова за събота. Желая приятни почивни дни и търсене на ново вдъхновение.

*****

В „Многоточия“ продължават историите, които мълчим, но никога не напускат сърцето.
В „Mori Monologues“ шепнат онези вътрешни гласове, които се осмеляваме да чуем само насаме.

Ако е време, те ще те намерят.
👉 Закупи ги тук.




Коментари