Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Тази нощ сънувах сън. Не го помня, но знам, че беше шарен. Образите изглеждаха съвсем ярки, почти като истински, но тъжни.  Някой помаха.. за сбогом, друга сянка пък наблюдаваше..  Усещах усмивката й - презрително-иронична, но и изпълнена с мъка. Протегна невидимата си длан сякаш за допир, но не я докоснах.  Досетих се, че сигурно е новата форма на самотата в отделна част на сърцето или просто нова неяснота - поредна по номер сред купа от всички останали.  А може би сляпа илюзия гонеше съня ми?  Не, определена с точност несигурност и липса на спокойствие.  Събудих се. Хлад прегръщаше тялото, а потта течеше неспирно, почти като сълзи, когато ги има.  Сухота - очите пресъхнаха. Т рудно заспиване - умората надделя. Изчезнаха следите от съня, потъвайки дълбоко в подсъзнанието докато отново се появят като безкрайна спирала... Иначе нищо конкретно.. Просто сънища, които напомнят за себе си.. В моята личност.

I. Същност на нормите Теорията на нормите не е отделна научна дисциплина. Тя е формирана цялост от усилията на философи, социолози, логици, информатици и естетици. Философията на езика и логиката разглеждат нормите най-вече като езикови същнности. За социалните науки те са социалени или психологичен факт, за информатиката – отделен тип програми, за юристите – установени от нормативен авторитет предписания и наказания. 1. Нормативни изрази в езика С оглед на езика нормите са вид директиви. Това са изрази, с които се цели да се окаже влияние на човешкото поведение. Чрез тях субекта се насочва към действителността. Такива са още императивите, съветите, поученията, принципите, правилата и пр. Те се отнасят до бъдещите човешки действия. Директивите не са изрази, свързани с желанието дадено състояние да продължи или осъществи. Такива са одобрението, неодобрението, исканията и др. Това са специфични типове оценъчни актове, които могат да се отнасят до събити...

Слънцето слизаше бавно към морската синева като обсипваше с последните си ласки небето, което, под допира на светлата нежност, сякаш се изчервяваше от удоволствие. Облаците се събираха потънали в блаженство и се къпеха в червени, лилави, розови или преливащи един в друг пастелни тонове.   С досада и някак несигурно те се разделяха като цветовете, които ги обгръщаха. Те избледняваха, отивайки заедно със слънцето към полагащите му се мигове на спокойствие и приятна дрямка. Небето беше красиво, както се полагаше за края му - мислеше си докато го наблюдаваше студено Канаме . Той вървеше самотно и бавно към мястото на срещата си с Киоко.  Знаеше, че тя го чака с нетърпение, което той дори не разбираше. Момчето потъваше все по-дълбоко в размислите си, които му изглеждаха някак безпредметни и празно – сухи. Приличаха на рисунките му в момента. От тях го гледаха безжизнени създания и мъртви пейзажи, които не се вписваха в реалния свят.  Преди и...