Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес на 31.12.2024 е време да се включа за последно на блога си тази година. Щастлива съм, че възстанових писането си на български в блога от юни месец, когато се върнах от Франция и Швейцария като осъзнал се човек, бил на върха на Айфеловата кула. Ще гледам да съм по-кратка и синтезирана, защото в душата ми се бушуват твърде много емоции, а пък е време да простя на себе си и всички в живота си много неща, разочарования, ситуации. Днешния ден не желая да дълбая в миналото и да се укорявам кой, какво как е направил, включително и себе си. Желанието ми е да започна на чисто и по нов начин новата година, което и започнах да правя още от Ноември. Приключих много дейности и отношения, чиста съм пред себе си. Който ме е разбрал, добре, който не, чудесно!  Аз поемам отговорността за себе си и своята част от ситуациите и отношенията, другите отговарят за себе си и тяхната част.  Това ми напомня за китайската мъдрост " Между двама човека има точно 10 крачки. Ако си минал своите 5 и ня...

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...

Днес ми се пише по женски теми - нито ми се дълбае в човешката психология, нито ми се мислят сюжети на разкази или стихове. Достатъчно го правих последните дни и затова имам нужда от хубаво турско кафе с баклава и спокойствие, с което да се наслаждавам на красивите вещи, които имам, защото обичам да инвестирам в себе си. Гледам с любов  ботушите със Симонета Веспучи от фирма "Nadit & Nadit" , които са ми подарък за рождения ден октомври от мен. Тази фирма за обувки я открих миналата година, всъщност от тогава започнах да си вземам само от там обувки. Харесват ми обувките с бижута. А и самата дизайнерка е много креативна и има интересни модели.  Лично аз много харесвам ръчна изработка всякакви неща - бижута, обувки, шалове и т.н. Вяска създадена стока от автор е уникална, защото има от неговата енергия и любов в продукта. А те се прехвърлят и на този, който е закупил продукта. Хубаво щеше да имам и аз умения да правя гривни или нещо друго с ръцете си, но пък дъщеря ми...

Когато насочиш поглед към себе си Понякога най-ясните разговори не са с хора, а със собствените ни мисли. И понякога е нужна малко повече логика, за да подредим това, което сърцето е разпиляло. В последно време и аз започнах да си пиша с AI – изкуствен интелект. Да, няма чувства, но пък обяснява нещата логично. А на този етап от живота ми точно това ми е нужно – малко повече логика, за да взема някои важни решения. Покрай тези разговори осъзнах колко много съм се променила. Преди слушах основно сърцето си. И макар това да звучи романтично, често водеше до болка. Сега съм по-внимателна. Не защото съм станала по-студена, а защото се научих да не приемам всичко толкова навътре. Може би това идва и от факта, че през последната година доста хора си тръгнаха от живота ми. Някои сами. Други пуснах. Трети просто изрязах. И странното е, че след това остана едно усещане за празно пространство… но и за яснота. Понякога трябва да се разчисти, за да се види какво наистина има значение. Комуникацият...

"Не заспивай, дете, ще ти разкажа приказка." каза възрастният клошар на замръзващото дете "Студено ми е, искам да се стопля и заспивам, а кибрита ми свършва" отвърна момичето. "Хайде да си представим нещо хубаво, слушай ме и ме гледай в очите," помоли уличният човек детето, което беше пътник за отвъдното. "Не мога, заспивам, но искам да правя снежни ангели," отвърна момичето, чиито очи се затваряха от студа. "Ще ги правим още сега." отвърна разстроения клошар. ***** Имаше едно време девойка, която мечтаеше за семейство с няколко деца и съпруг, с които да правят снежни ангели. Като малка, на дамата не й беше позволено да стои до късно в снега, защото било опасно да не настине.  Момичето обаче искаше да прави снежните ангели и не пропускаше при сняг да го стори. После настиваше и пиеше лекарства, но беше щастлива. Така беше и с хората, които срещаше. Даваше им щастие, всичко от себе си и се разболяваше от мъка след това. "Как така и ...