Да Си Върна Радостта От Живота – Лична Призма Към Ежедневието

Когато творчеството ухае на мъфини, а радостта се връща тихо

Лична призма към майчинството, творчеството и вътрешния мир

В Lichna-prizma.eu вярвам, че животът не се подрежда, за да стане смислен. Той се усеща. Понякога шумно, понякога уморено, но винаги истински.

Има дни, в които животът не е тежък – просто е пълен. Пълен с грижи, отговорности и малки същества, които искат внимание точно сега. Майчинството, което изисква цялото ми присъствие. Работата през деня. Домът, който чака. Аквариумът и папагалите, които напомнят, че животът е движение.

И някъде между всичко това – аз. Жената. Майката. Творецът.

Майчинството – любов, която ни разпръсква и събира

Да бъдеш майка е огромна любов, но и постоянно раздаване. Денят често минава в грижа за другите, а моите идеи и желания остават на заден план. Не защото не са важни, а защото винаги има нещо по-належащо.

С времето осъзнах, че ако постоянно отлагам себе си, вътрешният ми свят започва да притихва. А с него и творчеството.

Творчеството – вътрешна необходимост, не лукс

Творчеството не е награда за добре свършена работа. То е начин на съществуване. Начин да мисля, да усещам, да се връщам към себе си.

Понякога е писане. Понякога е начинът, по който говоря с детето си. В търпението, което намирам. В нежността, с която подреждам хаоса.

Не винаги имам часове. Но имам минути. И когато си позволя да ги използвам, вътрешният ми мир започва да се връща.

Малките ритуали – личната ми призма

В ежедневието си създадох малки ритуали, които ме държат свързана със себе си:

– няколко минути тишина сутрин
– редове, написани без очакване да са „добри"
– наблюдение на рибките като форма на медитация
– усмивка към папагалите
– приемане, че домът не е идеален, но аз мога да бъда в мир

Това е моята лична призма – начинът, по който пропускам светлината през рутината.

Сцена от живота – мъфини, трохи и радост

Наскоро правихме мъфини с детето. Аз бърках тестото, а тя стоеше до мен с брашно по пръстите и нетърпение в очите. След като ги извадихме от фурната, кухнята се изпълни с аромат, а времето сякаш забави ход.

Тя ги украсяваше – не по правила, а с въображение. Шоколад навсякъде, шарени пръски, трохи по масата. Аз я гледах и се усмихвах. В този момент нямаше списъци със задачи. Имаше присъствие. Радост. Творчество.

Тогава разбрах, че не искам повече контрол над живота си. Искам повече връзка с него.

Финал – майка и творец

Майчинството не ме отдалечи от творчеството. То ме научи да създавам смело, с любов, без страх от несъвършенството.

Избирам да си връщам радостта чрез малките, истински моменти. Чрез смеха в кухнята. Чрез думите, които си позволявам да напиша. Чрез усмивката, която остава дори когато денят е дълъг.

Ако си майка и усещаш, че носиш творчески пламък – не го заглушавай. Не ти трябва идеално време. Ти вече си достатъчна.

„Аз съм майка. Аз съм творец. И радостта не е нещо, което търся – тя е нещо, което си позволявам.“

---