Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Рейки и доверието – да останеш с отворено сърце и будна душа
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
🌿 Рейки и доверието – когато сърцето остава отворено, но очите вече виждат всичко
✨
Доверието е едно от най-красивите неща, които можем да дадем на друг човек.
Но и едно от най-рисковите.
Защото когато се доверяваме, ние не просто вярваме на нечии думи. Даваме достъп до себе си. До времето си. До чувствата си. До надеждите си. До онази вътрешна стая, в която не пускаме всеки.
И понякога точно там боли най-много.
Не когато някой си тръгне.
А когато си тръгне след като вече сме му повярвали.
🌿 Какво е доверието?
Доверието не е наивност.
Не е сляпа вяра, че всички хора ще постъпят правилно.
Не е и отказ от граници.
Доверието е избор.
Да позволим на някого да бъде по-близо до нас.
Да му дадем шанс да покаже кой е.
Да приемем, че не можем да контролираме напълно чуждите действия, но можем да бъдем честни със себе си.
Понякога доверието се изгражда бавно.
С постоянство.
С присъствие.
С думи, които се покриват с действия.
С уважение, което не изчезва, когато нещата станат трудни.
И може би точно затова загубеното доверие боли толкова силно. Защото не се разрушава само една връзка. Разрушава се и вътрешното усещане за сигурност.
🌸 Моят личен урок за доверието
За доверието и най-вече за загубата му мога да говоря много.
Мога да говоря и за илюзиите, които понякога сами създаваме чрез него.
Но ще споделя нещо конкретно от своя живот.
Аз се доверявам много бавно.
Лоялността ми е била проверявана много пъти. Създавала съм доверие с хора, а после една дума, една рана или едно предателство са го разбивали на пух и прах.
С някои хора успяхме да си кажем „извинявай“ и днес поддържаме уважителна комуникация.
С други, заради предаденото доверие, вече сме непознати в своите си страни.
Доверието е риск.
Ако човек не е готов да го поеме, може би е по-добре да спазва дистанция, отколкото да влиза в нечий живот с половин сърце.
Въпреки пропиляното време и въпреки разочарованията, аз се доверих отново след много години.
Но този път се доверих с ясното съзнание, че другата страна може да не приеме моето доверие. Или да откаже да ми даде своето. По собствената си воля.
И това вече не ме унищожава.
Защото разбрах нещо важно.
Когато доверието идва от нужда да бъдем спасени, то лесно се превръща в зависимост.
Но когато идва от вътрешна стабилност, то вече не е молба.
То е избор.
🌿 Как Рейки ми помогна?
Рейки ми помогна да се доверя отново.
Първо на себе си.
После на живота.
И едва след това започнах внимателно да отварям сърцето си към другите.
Рейки каналите, които гледам и които съм споделяла в блога, винаги са ми помагали. Не защото са ми давали готови отговори, а защото са ме връщали към вярата, че доброто все още остава в мен и в хората.
Но има и нещо много важно.
Чрез Рейки вече не виждам само доброто в хората.
Виждам всичко.
Виждам красивото, но виждам и слабостите.
Виждам потенциала, но виждам и действията.
Виждам думите, но вече гледам дали зад тях има поведение.
И може би точно това е по-зрялото доверие — не да затваряш очи пред истината, а да останеш с отворено сърце и с отворени очи едновременно.
🧠 Доверието не отменя границите
Понякога си мислим, че ако сме духовни, трябва да прощаваме всичко.
Да разбираме всичко.
Да даваме още един шанс.
Да виждаме само светлината в човека.
Но истинската духовност не е да позволяваме на всеки да влиза в живота ни, само защото някъде в него има добро.
Истинската духовност е да усещаме къде има мир и къде има тревога.
Къде има взаимност и къде има само обещания.
Къде има уважение и къде има повторение на стара болка.
Доверието не означава да махнем границите си.
Означава да ги поставим с достатъчно спокойствие, за да не се налага да ги защитаваме с гняв.
👐 Малка практика за доверие
Седнете спокойно.
Поставете ръце върху сърцето.
Поемете няколко бавни вдишвания.
Попитайте себе си:
„На кого или на какво ми е трудно да се доверя в момента?“
След това попитайте:
„Страхът ми пази ли ме, или ме затваря?“
И накрая си кажете тихо:
„Позволявам си да виждам истината. Позволявам си да остана в мир със себе си.“
Коментари
Публикуване на коментар