Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Доста пъти съм казвала, че обичам червеният цвят - за рокли, червило и аксесоари. Това е цвят на страст - към себе си, живота, хората и женствеността. Понякога този цвят се възприема като агресия, но тази емоция е най-силният катализатор да се подобри дадена ситуация или да се насочи цялата гневна енергия към нещо, което да доведе до по-добра версия на себе си.  Моята история с червеното и чувството ми за свобода чрез него започна преди 3 години и 2 месеца, когато взех решението да поема по пътя на мечтите си като самостоятелен и зрял човек. Дълго време живях в ситуации и места с хора, които някак не ми приемаха червеното и начина на мислене и действие. Това много отрязваше крилата ми. А птица без крила може ли да лети? Не. Да си финансово, емоционално и интелектуално свободна личност в днешно време изисква кураж и борбен дух. Да носиш червено, също. Колкото и да се опитва човек да оправдае чуждото поведение и негативни ситуации, това значи, че не цени себе си  или още по-лошо...

Наскоро се върнах от Анталия . В Турция винаги взимам важни решения за живота си - лични и професионални. И този път не е изключение. Има нещо кармично в тази страна, а и свързващо ме с нея родово, може би. Взетите там решения винаги са били правилни за мен и обективно обмислени. Честно казано, понякога си мисля, че щеше да е добре България да остане част от Турция. Вероятно животът сега щеше да е друг, но изразите в минало време и до голяма степен пожелателни, са безсмислени и невалидни към днешна дата.  Определено да съм патриот не ми е силна страна, някак си е идеализирано в днешно време и не се цени. Лицемерно е човек с висок доход в Германия и потекло от България, например, да казва "Вие, българите.."  А ти кой си и откъде си? Просто питам, понеже обичам да задавам неудобни въпроси, които да нарушат мисловния и забавен процес в много хора, отдадени на криворазбрания  "Живот ден за ден" и руслото "Какво ще ядем за вечеря? На кое заведение ще ходим?"  М...

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни.  Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говор...

Днес ми се пише за.. романтика. :) Но не онази любовната, защото към момента няма как точно да я обясня като писане, а за малките неща и дневни желания, които понякога остават несбъднати, но е по-хубаво да се осъществят, както аз направих с пътуването си до Турция в началото на ноември. Желанието ми да пиша е малко извън графика ми за постове, който е на българския блог вторник, четвъртък или събота, а на английския - сряда, петък или неделя. Понеделник играя задължително Зумба, защото всичко, което ме вълнува е свързано с писането, танцуването на Зумба и пътуванията с кола, самолет, автобус и т.н., които ми носят щастие.   Последното ми пътуване беше наистина живото-променящо с екипа на компанията ми "One More International", за която имам общо 3 Фейсбук групи. На български  са 2 отделни за продукти и екипни споделяния , а на английски 1 за всичко. Смея да твърдя, че доста успешно се позиционирам в онлайн пространството, макар и с начални стъпки. Все пак, както казва ...

  Наскоро се замислих за сребролюбието и инвестициите. Поради  лична и финансова несигурност, животът ме постави пред такава интересна тема на размисъл. Радвам се, че се случи така, защото е доста отрезвяващо.  Ситуацията ме върна към оригиналния  път и ме научи да действам. Винаги намирам положителното дори в най-мрачните и отчайващи ситуации, защото вярвам в чудесата. Чудото като Феникс - от пепел човек да възкръсне. Това наричам емоционална, ментална, духовна и психологическа сила.  За Сребролюбието Някои хора го разбират като алчност, а други като обич към среброто. И двете гледни точки са правилни в зависимост от това кой какво търси и иска в живота си. Освен това, сребролюбието и инвестиционното мислене са свързани. От малка обичам среброто. Баща ми колекционираше сребърни монети, след това се запознах с човек, който също го правеше. Аз самата също съм писала за сребърния метал допреди няколко месеца. Има Фейсбук група за сребро, чиято цел беше да се прив...