Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Винен туризъм – как протича посещението в една винарна

Изображение
Пост 27: Винен туризъм – когато една изба се превръща в преживяване Понякога една бутилка ни разказва откъде идва виното. Но едва когато посетим избата, виждаме къде всъщност е започнала неговата история. Виненият туризъм не е просто възможност да опитаме няколко вина. Той е пътуване към мястото, хората и традициите, скрити зад етикета. Повече от дегустация Посещението в една винарна обикновено започва с разходка из имението или лозята. Следват избата, помещенията за съхранение и срещата с човек, който познава историята на вината. Това не е повторение на домашната дегустация, за която вече писахме. Тук стойността е в живия разказ. Чуваме защо е избрано точно това място, как е създадена избата и кои трудности са преминали хората зад нея. Виното престава да бъде анонимна бутилка и получава лице. Как протича едно посещение? Всяка изба има собствена програма. Някои посещения са кратки и завършват с няколко подбрани вина. Други включват разходка сред лозята, среща с винар, местна храна или ...

Понякога една рокля е достатъчна | Неделни есета

Изображение
Понякога една рокля е достатъчна Не всеки тежък ден може да бъде променен. Но почти всеки ден може да бъде направен малко по-красив. Има дни, в които не ми е до нищо, но графикът ми върви по своя естествен ход и дори нямам време за някои от любимите си ритуали. Такъв беше този понеделник. Предстояха ми около шест лични и служебни ангажимента. Още в 8:30 сутринта към тях се добавиха още няколко непредвидени ситуации. В крайна сметка денят си тръгваше по своя път, независимо дали ми харесваше или не. Тогава си обещах едно малко нещо – вечерта ще отида край морето и ще изпия чаша розе. През уикенда бях много пътувала и имах нужда просто да поседя. Наскоро си купих една бохо рокля от Несебър с ръчно изработено бижу към нея. Стои ми свободно, почти като туника, и сигурно не е най-елегантната дреха в гардероба ми. Но беше в онзи свеж летен цвят, който винаги ми носи настроение. Понякога това е напълно достатъчно. Поех по задачите една след друга. С всяка изминала среща енергията ми намаляваш...

Птиците на Пътя – началото на историята на Родар | Пътят на коприната

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 19: Птиците на Пътя  Някои деца наследяват богатства. Други – имена. А има и такива, които наследяват единствено любопитството си. Именно то един ден ги отвежда по пътища, които никой не е предполагал. *** Докато Амин продължаваше по южния път с обсидиана, оставен му от съдбата, далеч на изток животът започваше нова история. В един оживен занаятчийски град, където керваните никога не спираха да пристигат, а всяка улица носеше мирис на дърво, метал, подправки и коприна, живееше едно момче, което още не знаеше нищо за древните пророчества, за изгубените наследства и за хората, чиито съдби един ден щяха да се преплетат с неговата. То беше едва на седем години. Казваше се Родар. *** Първите слънчеви лъчи се плъзнаха по керемидените покриви и постепенно събудиха града. Някъде вече звъняха ковашки чукове. Пекарите изваждаха първите топли хлябове. По улиците започваха да се появяват търговци, които подреждаха стоките си, преди още ...

Какво означават Parfum, Eau de Parfum, Eau de Toilette и Eau de Cologne

Изображение
  Пост 15: Какво означават Parfum, Eau de Parfum, Eau de Toilette и Eau de Cologne Случвало ли ви се е да харесате един аромат, а после да откриете същото име върху няколко различни флакона? Parfum, Eau de Parfum, Eau de Toilette, Eau de Cologne… На пръв поглед изглеждат като един и същ парфюм. Всъщност зад тези надписи стоят различни концентрации, различно развитие на аромата и понякога – дори различни композиции. Писмо до читателя След като в тази поредица проследихме историята на парфюмерията, научихме как се създават ароматите, как да ги избираме и как да разчитаме парфюмната пирамида, остава още един важен въпрос. Какво всъщност означават надписите върху флакона? Това е знание, което често ни спестява разочарования и ни помага да изберем аромат, който ще отговаря не само на вкуса ни, но и на начина, по който желаем да го носим. Какво представляват тези означения? Надписите Parfum , Eau de Parfum , Eau de Toilette и Eau de Cologne не показват качеството на един парфюм. Те пок...

Когато кафето се превърне в ритуал – историята зад първата ми дигитална книга

Изображение
Когато кафето се превърне в ритуал  ☕ Някои книги се раждат след дълго планиране. Моята започна с една обикновена чаша кафе. Дълго време се чудех дали изобщо да напиша серия за кафето в „Лична Призма“ . До януари 2026 г. блогът беше посветен основно на личностното развитие. После реших да тръгна в различна посока. Не защото съм спряла да се интересувам от тази тема. Напротив. Просто осъзнах, че истинските уроци невинаги идват от поредния курс или семинар. През годините съм преминала през много обучения. Някои ми дадоха знания. Други – нови хора в живота ми. Но никое не ме опозна така, както малките моменти от ежедневието. Един от тях винаги беше кафето. Не само вкусът му. А усещането. У дома почти никога не е тихо. Четири папагала разговарят помежду си, дъщеря ми е около мен, а аквариумът тихо напомня за присъствието си. И въпреки този постоянен фон има един аромат, който винаги успява да изпъкне – този на сутрешното ми кафе. Пия го час след шейка си, защото така следвам режима си ...