Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Големите винени имения по света – архитектура, история и вино

Изображение
Пост 28: Големите винени имения по света – когато виното среща архитектурата и  Има места, в които виното не живее само в бутилката. То е в каменните фасади. В старите стълбища. В произведенията на изкуството по стените. В гледката към лозята и в тишината на сгради, които са преживели поколения. Някои винени имения са толкова впечатляващи, че човек би ги посетил дори само заради архитектурата им. И точно там виното се среща с историята по най-красивия начин. Château Margaux – когато времето пази мястото Château Margaux в Бордо е пример за имение, в което историята е част от идентичността. Корените на собствеността се проследяват векове назад, а днешният комплекс пази необичайна приемственост между земята, архитектурата и поколенията, които са го управлявали. ( Шато Марго ) Когато гледам подобни места, най-силно ме впечатлява не самият лукс. А усещането, че някой е пазил една история достатъчно дълго, за да може друг човек да я види столетия по-късно. Marqués de Riscal – когато трад...

Понякога домът ухае на шоколад | Неделни есета | Лична Призма

Изображение
Понякога домът ухае на шоколад Понякога денят не ни подарява спокойствие. Подарява ни възможност сами да си го създадем. Тази седмица имах едно съвсем практично предизвикателство – зарядното на лаптопа ми изгоря. Първата ми реакция беше яд. Не заради самото зарядно, а защото за няколко часа спря работата ми по блога и книгите. Така започна един неделен ден, изпълнен с огледи на жилища, технически магазини и непрекъснато търсене на решение. След няколко часа обикаляне вече усещах умората. Огледите ме бяха приближили с още една крачка до мечтания дом за мен, дъщеря ми, папагалите и рибите, а новото зарядно най-после беше намерено. Тогава реших да направя нещо съвсем импулсивно. Да се поздравя. Не с нещо голямо. А с една чаша ръчно приготвен шоколад и малка кутия с домашни шоколадови бонбони, които открих случайно, докато обикалях из моловете. Понякога най-хубавите места не са планирани. Още с първата глътка и първата хапка нещо ме върна години назад. Не в сладкарница. А в кухнята на баба...

Пътят на коприната 20: Живата библиотека

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Истории, които Пътят пази Пост 20: Живата библиотека   Понякога най-големите тайни не се пазят в заключени сандъци. Те живеят в хората, които са избрали да ги помнят. А има хора, които посвещават целия си живот именно на това – да бъдат паметта на света. Докато едно любопитно момче записваше първите си въпроси в малък кожен тефтер сред шумния занаятчийски град, далеч на североизток, зад стените на Бухара, друга история се разгръщаше почти незабележимо. История, в която знанието беше по-ценно от златото. История за една жена, която вярваше, че всяка книга пази частица човешки живот. Тя се казваше Сухандир . * Бухара още спеше. Първите слънчеви лъчи едва докосваха високите минарета, когато Сухандир вече прекрачваше прага на библиотеката. Обичаше този час. Часът, в който книгите още мълчаха. А светът не беше започнал да говори прекалено шумно. Тя постави ръка върху старата дървена врата. Не за да я отвори. А сякаш за да поздрави мястото. За мнозина това беше ...

„Медитацията“ – ревю на новата книга на Виктория Минева

Изображение
„Медитацията“ – книга, която не те учи да избягаш от живота, а да се върнеш към себе си Има книги, които прочиташ веднъж и прибираш в библиотеката. Има и книги, към които се връщаш тогава, когато животът стане твърде шумен. „Медитацията – Пътешествие към вътрешния свят“ на Виктория Минева е от втория вид. Още със заглавието си тя подсказва, че това няма да бъде поредният наръчник със съвети как да седнем със затворени очи за десет минути. Това е книга за вътрешното пътешествие на човека – към неговите мисли, страхове, спокойствие и надежда. Още в предговора авторът признава нещо, което прави силно впечатление – не пише като човек, който твърди, че знае всички отговори. Пише като човек, който сам е извървял пътя. Именно тази честност превръща книгата в разговор, а не в лекция. Една от най-силните страни на книгата е балансът между различните гледни точки. В нея намират място историята на медитацията, научните изследвания, практически упражнения, ежедневни ритуали и лични преживявания. ...

Последната капка аромат – когато парфюмът се превърне в личен подпис

Изображение
Последната капка аромат – когато парфюмът се превърне в личен подпис Понякога един парфюм разкрива за човека повече, отколкото думите. Не защото го описва напълно. А защото оставя невидима следа от неговото присъствие. Писмо до читателя Скъпи читателю, създадох серията „Парфюмерия, история и аромат“ , защото съм любопитен човек и исках да науча повече. В началото мислех, че ще открия историята на парфюмите. Накрая открих много повече – историите на хората, които ги създават, носят, подаряват и превръщат в част от своята идентичност. Тогава разбрах, че парфюмът никога не е просто приятно ухание. Той е тих начин човек да изрази себе си. Ароматът като личен подпис Вече съм споделяла, че предпочитам тежките парфюми. Може би защото и характерът ми е такъв – силен, категоричен и с ясно изразена индивидуалност. Днес гледам на аромата като на естествено продължение на човека. Не като нещо, което го променя, а като фин детайл, който допълва неговото присъствие. Един малък жест, който запомних Н...