Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Публикуване на коментар

Рейки и приемането – как намерих мир с нещата, които не можех да променя

 

🌿 Рейки и приемането – мирът идва, когато спрем да воюваме с живота

✨ 

Има битки, които никога не можем да спечелим.

Не защото сме слаби.

Не защото не сме се старали достатъчно.

А защото се опитваме да променим неща, които вече са се случили.

Миналото.

Чуждите избори.

Изгубеното време.

Разочарованията.

Понякога най-голямото страдание не идва от самото събитие.

То идва от отказа ни да приемем, че то вече е част от живота ни.

🌿 Какво всъщност означава приемането?

Много хора бъркат приемането с примирение.

Но това са две различни неща.

Примирението казва:

„Нищо не мога да направя.“

Приемането казва:

„Това се е случило. Не ми харесва. Но няма да позволя да управлява живота ми завинаги.“

Приемането не означава да се откажем.

Означава да спрем да хабим енергия в битка с реалността.

🌸 Моят урок по приемане

През последните четири години животът ми поднесе много уроци.

В емоционален план те бяха едни от най-разочароващите години в живота ми. Но същевременно ми донесоха нови приятелства, нови срещи и нови хора, за които съм благодарна.

Най-трудното за мен не беше самото разочарование.

Най-трудното беше да приема липсата на справедливост.

Отказвах да приема, че в живота нещата невинаги се случват според заслугите.

Не разбирах защо едни връзки не се получават въпреки вложените чувства.

Не разбирах защо талантът невинаги стига там, където заслужава.

Не разбирах защо понякога рутинната чиновническа работа носи сигурен доход, а нещата, които правим със сърце, изискват толкова повече време и усилия.

Отказвах да приема живота такъв, какъвто е, защото не беше по начина, по който аз си го представях.

По начина, по който го исках.

Много плаках.

Много мълчах.

Много крещях вътрешно срещу тази несправедливост, която виждах навсякъде около себе си.

И точно тогава осъзнах нещо важно.

Че ако не успея да спася сърцето и душата си, всичко останало ще загуби смисъл.

Започнах с медитации.

В началото ми помагаха.

После започнаха да ме натоварват.

Тогава открих Рейки.

Там нямаше думи.

Нямаше анализи.

Нямаше обяснения.

Имаше усещане.

Имаше тишина.

Имаше пространство да остана сама със себе си.

Имах едно любимо Рейки, което слушах почти постоянно. Имам и любими Рейки канали, за които вече съм разказвала в блога.

Постепенно Рейки музиката стана част от живота ми.

Не се случи за ден.

Не се случи за седмица.

Но за около шест месеца започнах да усещам промяната.

Вътрешният ми емоционален товар започна да олеква.

Все още имаше болка.

Все още имаше въпроси.

Но вече нямаше толкова съпротива.

Исках да простя.

Да забравя.

Да пусна.

Да продължа напред.

И постепенно започнах да приемам хората, ситуациите и живота такива, каквито са.

Без непрекъснатото усещане за несправедливост.

Започнах да си повтарям:

„Така е трябвало да се случи и това е за мое висше благо.“

Не знам дали тогава напълно вярвах на тези думи.

Но продължавах да ги повтарям.

Докато един ден не осъзнах, че вече ги чувствам.

Тогава открих светлината.

Тръгнах към нея.

И ако трябва да бъда честна, все още вървя натам.

🌿 Как Рейки помогна?

Рейки не промени миналото ми.

Не върна хората, които си тръгнаха.

Не поправи разочарованията.

Но промени начина, по който гледах на тях.

Помогна ми да разбера, че спокойствието не идва, когато животът стане идеален.

Спокойствието идва, когато спрем да изискваме от живота да бъде различен от това, което е.

👐 Малка практика

Поставете ръце върху сърцето.

Поемете бавно въздух.

Помислете за нещо, което все още отказвате да приемете.

След това тихо си кажете:

„Не мога да променя случилото се. Но мога да избера как ще живея оттук нататък.“

Понякога точно там започва мирът.

🌌 Заключение

С годините разбрах нещо просто.

Приемането не означава да се откажем от живота.

То означава да се върнем към него.

Да спрем да спорим с миналото.

Да спрем да воюваме с реалността.

Да спрем да носим тежести, които вече не ни служат.

И да насочим енергията си към това, което все още можем да създадем.

✨ Цитат за размисъл

„Приемането не променя миналото. То променя начина, по който носим миналото в себе си.“

Вътрешни линкове към серията

Добави линкове към:



Коментари

Публикуване на коментар