Наминах да те видя в съня ти

Понякога най-дълбоката любов идва не за да остане, а за да ни събуди.
„Наминах да те видя в съня ти“ е поетичен път през болката, осъзнаването и вътрешната сила – моментът, в който пускаме другия и се връщаме при себе си.

Стих за любовта, която остава, но вече не задържа. За прошката, която освобождава, и за смелостта да избереш светлината на душата си.

Наминах да те видя в съня ти

Наминах да те видя в съня ти.

Обичам те – но рухнаха нещата.

Всеки сам извървя своя грях.

Един не е за всички,

нито всички – за една.

Ще те запазя в сърцето си,

ала любовта ми вече е

безусловно далеч.

А исках да сме близо – вечно…

Уви, размина ни съдбата,

така, както сами я избрахме.

Толкова години те желах –

за мъж, за присъствие, за глас.

И все пак ще те помня с добрината,

за да е по-леко да простя –

на теб,

на нас,

на себе си.

И с любов напред да продължа.

Защото тежестта на думите е котва,

а драматизмът води към безкраен мрак.

Твоят избор си остана тъмнината –

място, в което аз не мога да градя.

Аз избирам светлината на душата си.

Наминах да те видя в съня ти,

макар че трудно беше за мен.

Ефирността на ръката ми

премина през челото ти

и запечата с целувка

самотата по устните ти.

Ти сам избра тази празнота –

такава, която не се пълни

и в безброй легла.

Ще го научиш.

Но може би ще бъде късно

да промениш това.

Обичах те.

Но време е да тръгна в моята посока –

към слънчевите усмивки

и срещите с радостта,

които сама си осигурих

през призмата на тъгата,

през болката,

която превърнах в сила.

Благодарение на опита ми с теб.

Благодаря ти за уроците.

За мъдростта да срещна сянката си

и да открия същността си.

Разбрах колко много може да дава сърцето ми,

но станах по-умна в скръбта –

да се раздавам безпаметно

вече не.

Защото открих стойността си.

Наминах да те видя в съня ти.

#любов #прошка #раздяла #сън #женскасила #изцеление #избор #светлина #карма #осъзнаване