Парфюмерията – невидимото изкуство | От поредица до книга

 

„Парфюмерията – невидимото изкуство“ — книгата, която започна с един аромат

Има аромати, които просто харесваме. Има такива, които носим години наред. А има и други — онези, които отключват спомен, връщат човек, събуждат усещане или ни карат да разпознаем част от себе си.

Може би точно затова парфюмерията винаги ми е изглеждала като невидимо изкуство.

От нея не остава картина, която да окачим на стената, нито мелодия, която да пуснем отново. Остава ароматът — понякога само за няколко часа върху кожата, но много по-дълго в паметта.

И точно от това усещане се роди моята поредица за парфюмерията в „Лична Призма“. А от нея постепенно се роди и книгата.

От поредица до книга

Когато започнах да пиша отделните истории, не исках просто да подреждам факти за парфюмите. Интересуваше ме всичко, което стои зад тях — нотките, композициите, историята, майсторството, но и онова много по-трудно за обяснение усещане, което един аромат оставя у човека.

Защото можем да знаем какви са връхните, сърдечните и базовите нотки на един парфюм и пак да не сме отговорили на най-интересния въпрос:

Защо точно този аромат ни кара да се обърнем след някого?

Или защо друг, усетен случайно след години, може за секунди да ни върне на място, за което почти сме забравили?

Така шестнадесетте части на поредицата постепенно започнаха да оформят собствен свят. Когато дойде време да ги превърна в книга, не исках просто да ги събера между две корици. Исках да ги надградя.

Затова „Парфюмерията – невидимото изкуство“ запазва първоначалните истории, но продължава отвъд тях — с повече информация, повече детайли и с онзи личен пласт, без който за мен тази тема никога не би била завършена.

Парфюмът като личен подпис

Колкото повече пишех за ароматите, толкова повече се връщах към една мисъл: изборът ни на парфюм рядко е напълно случаен.

Едни хора търсят свежест. Други — цветя, сладост или чистота. Някои се чувстват у дома сред дървесни, пикантни и ориенталски акорди. Понякога вкусът ни се променя заедно с нас, а понякога определен аромат остава с години като невидим подпис.

Има парфюми, които бихме определили като красиви, но никога не бихме носили.

И има такива, които усещаме и почти веднага си казваме:

Това съм аз.

Тъкмо тази граница между парфюмерията като изкуство и парфюма като нещо дълбоко лично ми беше най-интересна, докато създавах книгата.

Ароматите пазят повече, отколкото предполагаме

За мен парфюмът никога не е бил само част от външния вид.

Ароматите имат странната способност да се вплитат в живота ни. Един може завинаги да остане свързан с определен човек. Друг — с пътуване, лято, вечер или период, в който сме били съвсем различни. Понякога дори не помним подробностите, докато ароматът не ги върне.

И може би точно затова колекцията ни от парфюми понякога прилича малко на колекция от наши собствени версии.

Жената, която сме били.

Жената, която сме искали да бъдем.

И тази, която сме днес.

Моята „Лична призма“

Докато завършвах книгата, в живота ми се появи и нов аромат — дълбок, ориенталски, плътен, далеч от лекото плодово ухание. Още при първото му усещане си помислих не просто, че ми харесва, а че ми прилича.

Това беше малък, но много точен финал на целия път.

След толкова писане за парфюмерията отново стигнах до най-простото: ароматът може да има история, пирамида от нотки, красиво шише и име, но истинската връзка започва тогава, когато върху собствената си кожа разпознаем нещо от себе си.

Затова и той намери своето място в последната, шестнадесета глава.

Не като универсален отговор на въпроса кой е „най-хубавият“ парфюм. Такъв отговор вероятно няма.

А като моя отговор в този момент.

Краят на една поредица. Началото на друг живот за нея.

С излизането на „Парфюмерията – невидимото изкуство“ една от поредиците на „Лична Призма“ вече има своя завършен дом.

И това ми харесва.

Публикациите останаха там, откъдето всичко започна, но книгата им даде възможност да пораснат, да се срещнат една с друга и да разкажат една по-голяма история — за изкуството на парфюмерията, но и за нас самите.

Защото в крайна сметка можем да говорим за съставки, концентрации, семейства аромати и майсторството на парфюмериста.

Но когато затворим шишето, остава нещо много по-просто.

Как ни кара да се чувстваме този аромат?

Моят отговор се превърна в книга.

„Парфюмерията – невидимото изкуство“ е вече част от света на „Лична Призма“ — там, където ароматът не е просто нещо, което носим върху кожата, а невидима следа от това кои сме.