Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес си мислех да пиша другите статии за бизнеса , обаче уви, настройката ми е друга понеже имаме настинка с детето и сме в къщи да рисуваме и гледаме хубави семейни филми. Между другото, аз много харесвам домашните кино вечери. За мен са нещо специално - с пуканки, рисуване с моливи, оцветяване и горещ шоколад. Това е част и от популярната арт терапия, която от всички психологически методи ми допада най-много. Аз обаче предпочитам домашното рисуване с моливи без определена тема, макар че аз винаги рисувам жени с рокли. Сигурно, защото навремето исках да стана дизайнер на дрехи, но уви, имаше момент, в който беше нужно да избера рисуването или писането като свое призвание. Избрах писателската дейност, но все пак понякога рисувам и ми действа добре. Всъщност рисуването като начин на изразяване е много подобно на писането, но  е с цветни средства. Винаги съм се възхищавала на популярните художници как съумяват да нарисуват това, което е в главата им. При мен това се получава само с п...

Продължавам с бизнес темите на блога. След Факти за успешна и стабилна фирма съгласно обучението, което беше проведено от най-успешния лидер в One More International, днес ще споделя за условията за успех на дистрибуторите, не само в МЛМ сферата, ами и по принцип в професионален план за дистрибуторите. Първо, в днешната Ера на Водолея вече не е важно кой си, а кой и как ще станеш - с $50 долара например може да станеш милионер, ама може и да станеш просяк, зависи как се представи човек като мисия, личност, отношение и отговорност. Резултатът е свързан със създаване на генерален план и ежедневни действия по него. Тук ще дам пример със себе си. Първо за  блога ми - имам идеи и теми, за които ще пиша през седмицата и в събота ще правя видео на YouTube като обобщение на постовете или нещо, свързано с тях.  Второ, за книгата ми с поезия  "Mori Monologues" на английски, която в момента е в печатница след 2 години от създаването й.  Чак сега, през 2025 се задвижи проекта....

Бизнесът като необходимост, а не като мечта Понякога е добре да сменим темата След толкова писане за чувства, мечти и житейски размисли, реших този път да пиша за нещо по-практично – бизнеса. Не защото това е най-любимата ми тема. А защото е част от реалността. Понякога прекаленото анализиране на живота изморява. Понякога е по-добре просто да приемем, че нещата се случват и да продължим напред. Истината е, че никога не съм искала да правя бизнес Ако трябва да бъда напълно честна – никога не съм мечтала да бъда бизнес жена. Моята мечта винаги е била много по-проста. Къща с двор. Семейство. Деца. Домашни любимци. И работа от дома, която ми носи удоволствие. Това е животът, който винаги съм си представяла. Дали ще се случи напълно – не знам. Но съм благодарна за това, което вече имам: дом, кола, дете, хобита и възможност да се грижа за себе си. Понякога забравяме, че това също е богатство. Реалността на работата В момента работя в офис. И ще го кажа напълно честно – за мен това често се у...

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания . Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои. Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят. Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки...

В последно време се случват много промени в животите на всички хора. Някои ги усещат осезаемо, други не толкова. Факт е, че животът продължава и неяснотите в него също. Въпросът тук е ще тръгне ли човек към непознатото или няма. Затова си мислих докато гледах в събота вечер "Най-великият шоумен" - любим мой филм, на който винаги плача, защото е много силен и емоционален за мен. В него има провали, невъзможни мечти, станали възможни и любов между хора от различни класи и нации.  Във филма ясно се вижда как всъщност е създаден цирка, който много обичам да посещавам независимо дали с дъщеря ми или самостоятелно, защото не смятам, че това е забавление само за родители с деца. Всеки е важно да радва детето в себе си, иначе животът ще е скучен и сив. Всеки път като изпитвам колебания, тръгвам по най-неясния път, защото може да открия много по-интересни неща и хора отвъд, отколкото в познатото. Иначе във филма, за който ви споделям и препоръчвам да гледате, се вижда как едно малко ...