Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  Наскоро се замислих за сребролюбието и инвестициите. Поради  лична и финансова несигурност, животът ме постави пред такава интересна тема на размисъл. Радвам се, че се случи така, защото е доста отрезвяващо.  Ситуацията ме върна към оригиналния  път и ме научи да действам. Винаги намирам положителното дори в най-мрачните и отчайващи ситуации, защото вярвам в чудесата. Чудото като Феникс - от пепел човек да възкръсне. Това наричам емоционална, ментална, духовна и психологическа сила.  За Сребролюбието Някои хора го разбират като алчност, а други като обич към среброто. И двете гледни точки са правилни в зависимост от това кой какво търси и иска в живота си. Освен това, сребролюбието и инвестиционното мислене са свързани. От малка обичам среброто. Баща ми колекционираше сребърни монети, след това се запознах с човек, който също го правеше. Аз самата също съм писала за сребърния метал допреди няколко месеца. Има Фейсбук група за сребро, чиято цел беше да се прив...

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата.  За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.   Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем.   По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно.  Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжки...

Всички имат някои недовършени неща - задачи, истории, ситуации и т.н. Хората изпускат много метафорични влакове - на възможности, партньорства, бизнеси, среди и т.н. Макар поетично и с романтична нотка да се казва, че такъв е човешкият живот с добри и лоши събития, считам, че всичко е ясно направен избор според ситуацията и знанието на индивида. Например, ако човек изпитва твърде много болка във връзка или на работното място, независимо колко обича партньора си или парите, ще си тръгне. Сърцето винаги има лимит на болка. Понякога го описвам като един вид раждане на дете. Носиш 9 месеца чувствата и като излязат, винаги се ражда нов живот и реалност , независимо дали е добра или поучителна.  Често пъти хората избират да не завършат дадени ситуации, връзки, възможности и ги оставят някак висящи в пространството. Това обаче е направен избор - "Не ми се занимава сега", което значи, че не е важно или просто по-меко да не се стига до взимане на решение въобще. Такива са фактите и в...

Днес се сетих за песента, на която обичам много да танцувам "Something to Believe"  като инструктор по Зумба, но изцяло онлайн. Имах доскоро група от САЩ, но към момента танцувам самостоятелно, понякога записвам видеа, но рядко качвам на YouTube канала си понеже преди като го правех, получавах или хейт, който да кажем е градивна критика в някаква степен, или пък сексуални предложения, което ми е много далеч от целта на видеата.  Така или иначе, смятам да запиша скоро видеото по гореспоменатата песен и да си го кача онлайн, все пак ми е любима песен. Тогава най-накрая ще завърша статията си на блога ми на английски , който се чете и дори там читателите ми са много лоялни и загрижени за мен, откакто ми съществува блога. Не харесвам залите с всичките им разходи и предпочитам да си танцувам на терасата пред телефона или компютъра и като цяло не харесвам твърде оживените места. Имам приложение "ZinPlay" само за инструктори, а и като жена, обожавам облеклата тип Зумба ос...

Не съм сигурна защо днес ми се пише за готиката. Дали защото нося бижуто на Killstar , което ми подари най-добрата ми приятелка преди 2 години, или защото просто свързвам готическото с различното и приемането му, не съм сигурна, но това не е от значение. С привкус на готика в приятелството и облеклото се виждат от друг ъгъл  ситуациите за взаимната приемственост. Така усещам нещата, затова по тази тема пиша - за приятелството и готиката . Женска му работа. :) Може би е защото се сетих за най-добрата си приятелка, която много ми липсва, нищо че живее в София. Виждаме се рядко, но пък затова изговаряме всичко без да се съдим взаимно. Телефонната комуникация ми е приятна, но в умерени граници, а с писането понякога много се отнасям и става неясно какво искам да напиша по програмите за съобщения на съответните хора. Винаги предпочитам личната среща, за каквото и да става въпрос, защото тогава няма как да се сбърка кой какво казва - енергийно, жестовете на тялото и въобще всичко е излъч...