Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
💜 Виолетовият пламък – когато промяната започва с освобождаване
Не всичко от миналото трябва да бъде поправено. Понякога истинската промяна започва, когато престанем да повтаряме онова, което вече сме надраснали.
След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението, Зеления на истината и изцелението и Рубинено-златния на мира и предаността достигаме до седмия лъч – Виолетовия пламък.
Той е един от най-разпознаваемите образи в съвременните езотерични учения за пламъците и се свързва с трансформацията, свободата, прошката и преобразяването на старото.
Самата дума „трансформация“ понякога звучи грандиозно, сякаш трябва да се събудим една сутрин като напълно различен човек.
Аз я разбирам по друг начин.
Понякога най-голямата промяна не е да добавим нещо ново към себе си, а да разпознаем стар модел и да решим, че повече няма да живеем чрез него.
Седмият лъч – символът на преобразяването
В езотеричните системи на Седемте лъча виолетовият цвят се свързва с трансформация, освобождаване, прошка и духовна свобода.
Самото виолетово има дълга и многопластова символика. В различни културни и религиозни контексти то е било свързвано с духовност, достойнство, покаяние, власт и мистичното. Съвременната представа за Виолетовия пламък обаче принадлежи на конкретни езотерични течения и не трябва автоматично да бъде приравнявана с всички по-стари значения на цвета.
Както и при останалите пламъци от тази поредица, тук говорим за духовна символика и практика, а не за научно установен енергиен феномен.
Но образът на огъня, който преобразява, вместо просто да унищожава, носи силна метафора за човешката промяна.
Не можем да направим миналото различно.
Можем да станем различни след него.
Архангел Задкиил – прошката като свобода
В някои съвременни езотерични традиции Виолетовият пламък и Седмият лъч се свързват с Архангел Задкиил.
Името му обикновено се превежда като „Божия праведност“ или „Праведността на Бога“. Образът му се среща в различни юдейски и по-късни християнски традиции, докато конкретната връзка с Виолетовия пламък, милосърдието, прошката и преобразяването принадлежи на по-нови езотерични системи.
На мен особено ми харесва връзката с прошката, но не я разбирам като задължение да оправдаем всичко, което ни е било причинено.
Прошката и помирението не са едно и също.
Можем да престанем да носим гнева, без отново да отворим затворена врата. Можем да приемем, че нещо се е случило, без да го обявяваме за правилно, и да продължим напред, без да връщаме в живота си онова, от което вече сме избрали да се отдалечим.
Тогава прошката не е подарък за другия.
Тя е свобода за нас.
Моят път с Виолетовия пламък
За разлика от някои от пламъците в тази поредица, с Виолетовия имам личен опит, който започна още преди около три години.
Тогава си поръчах Рейки сесия, по време на която жената, която работеше с мен, включи и практика, свързана с Акашовите записи. След сеанса тя ми каза, че е добре да продължа да работя с Виолетовия пламък, и ми даде молитва, която да използвам самостоятелно.
Така първата ми среща с него не остана само част от една сесия. За известно време Виолетовият пламък се превърна и в практика, към която можех да се връщам сама.
По-късно го срещнах отново по различен начин. И тази, и предходната година присъствах на живи събития със Стояна Нацева, където участвах в практика с три пламъка едновременно – Златен, Ален и Виолетов.
За мен преживяването беше силно.
Не бих могла да отделя действието на всеки от трите пламъка и да твърдя какво точно е дошло от Виолетовия. Мога да кажа единствено как усетих цялата практика – като силно пречистване от стари модели на поведение, които вече не исках да нося със себе си.
И точно тук за мен символиката на Виолетовия пламък престава да бъде просто нещо, за което съм чела.
Има поведения, към които човек се връща почти автоматично. Начини да реагира, да избира, да допуска определени ситуации или да гледа на себе си, които с времето се превръщат в навик.
Докато един ден не ги види ясно.
Тогава вече има избор.
„Това беше част от мен. Но не е необходимо да бъде част от човека, който избирам да бъда оттук нататък.“
Миналото може да остане, без да управлява настоящето
Не можем да изтрием преживяното и не мисля, че трябва.
Всяка наша версия е оставила нещо след себе си – понякога хубав спомен, друг път грешка, урок или граница, която днес умеем да поставяме именно защото някога не сме могли.
Трансформацията не изисква да воюваме с човека, който сме били.
По-важното е да разпознаем кое от неговите поведения все още има място в живота ни.
Една грешка може да се превърне в знание, разочарованието – в по-добър критерий за хората, които допускаме до себе си, а трудното преживяване – в причина следващия път да изберем различно.
Така миналото не изчезва.
Просто престава да взема решения вместо нас.
Визуализация с Виолетовия пламък
Ако символиката на Виолетовия пламък ви привлича, можете да използвате образа му в кратка визуализация.
Затворете очи и си представете мека виолетова светлина около себе си. Нека тя постепенно ви обгърне като пламък, който не изгаря физически, а символизира онова, което сте готови да преобразите.
Насочете вниманието си към един въпрос:
„Кой стар модел вече не искам да повтарям?“
Не търсете отговора насила. Понякога той може да бъде конкретно поведение, друг път – страх, убеждение или начин, по който дълго сме гледали на самите себе си.
Останете няколко минути в тишина.
Тази визуализация е духовна практика, а не научно доказан метод за промяна на събития, здравословни състояния или други хора. За мен смисълът на подобни практики е и в това да ни дадат пространство да насочим вниманието си към промяната, която самите ние сме готови да направим.
Свободата да изберем различно
Може би най-силната идея, която откривам във Виолетовия пламък, е правото да не останем завинаги предишната си версия.
Често сме много по-снизходителни към миналото на другите, отколкото към своето. Години по-късно можем да продължаваме да съдим решение, което сме взели с тогавашните си знания, страхове и възможности.
Но ако днес бихме постъпили различно, значи вече не сме на същото място.
Не е необходимо да превръщаме грешката в самоличност или урока – в доживотно наказание.
Можем просто да изберем различно.
И понякога точно този избор е най-истинската форма на трансформация.
Заключение
Моят път с Виолетовия пламък започна преди години с една Рейки сесия, молитва и практика, която тогава тепърва опознавах. По-късно го срещнах отново заедно със Златния и Аления пламък и този път преживяването остана в мен като силно усещане за освобождаване от стари модели.
Затова днес не свързвам трансформацията с превръщането в друг човек.
Свързвам я с момента, в който достатъчно ясно разпознаваме нещо старо в себе си, за да можем най-сетне да кажем:
„Това вече не ми е необходимо.“
Миналото остава част от историята ни, но не е длъжно да пише продължението ѝ.
Може би точно там започва свободата.
„Свободата започва там, където миналото остава част от историята ни, но престава да пише следващите ѝ страници.“
Коментари
Публикуване на коментар