Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Понякога пътят не свършва там, където свършва познатата карта. Именно отвъд нея започват въпросите, които ни карат да търсим още.
След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението, Зеления на истината и изцелението, Рубинено-златния на мира и предаността и Виолетовия на трансформацията стигаме до една по-различна част от нашия път.
Осмият пламък.
Тук обаче трябва да направим важно разграничение.
Класическата езотерична система, която следвахме дотук, говори за Седем лъча. Представата за Осми пламък се среща в някои по-нови духовни учения и разширени системи, където може да бъде описван по различен начин.
Затова този пламък не е просто „следващият цвят“ след Виолетовия.
Той ни отвежда отвъд установената седморка.
Защо говорим за Осми пламък?
Числото седем присъства в огромен брой духовни и символни системи и именно около седемте лъча е изградена основната структура, която разглеждахме в предишните публикации.
С развитието на съвременните езотерични течения обаче се появяват разширения, които добавят нови лъчи и пламъци. Затова в различни източници могат да се срещнат системи с повече от седем.
Те не са напълно еднакви.
Това е особено важно при Осмия пламък, защото няма една универсална характеристика, приета от всички духовни школи. В някои съвременни интерпретации той се представя чрез аквамаринени или тюркоазени оттенъци и се свързва с идеи за по-висше осъзнаване, интеграция и преминаване към ново духовно ниво.
Това не е научно доказана енергийна система, нито общоприета религиозна доктрина. Говорим за езотерични представи, които се различават според школата и автора.
И може би точно тук темата става още по-интересна.
Защото вече не изучаваме само символите.
Започваме да виждаме и как самите духовни системи се развиват и променят.
Аквамаринената светлина
В някои съвременни описания Осмият пламък се визуализира като светлина между синьото и зеленото – тюркоазена, аквамаринена, прозрачна като осветена вода.
Самият образ носи красива символика.
Синьото вече срещнахме при Първия лъч – смелостта, волята и защитата. Зеленото присъства при Петия – истината, изцелението и възстановяването.
Аквамариненият цвят сякаш стои между тях.
Но не бих го разбрала просто като смесване на значенията на два други пламъка. По-интересна ми е идеята за интеграцията – моментът, в който отделните неща, които сме научили, започват да се превръщат в част от едно цяло.
Защото духовният път не е колекция от практики.
Има смисъл само ако нещо от тях постепенно започне да живее и в начина, по който живеем ние.
А къде е Архангелът?
При предишните пламъци срещнахме Михаил, Йофиил, Чамуил, Гавраил, Рафаил, Уриил и Задкиил.
При Осмия пламък картината вече не е толкова ясна.
Различните разширени езотерични системи могат да дават различни духовни съответствия, а някои изобщо не поставят определен Архангел в центъра на Осмия пламък.
Затова няма да избера едно име и да го представя като безспорен негов пазител.
За мен това е важно и за цялата поредица.
Духовността не става по-малко красива, когато признаем, че различните учения невинаги са съгласни помежду си. Напротив – именно тогава започваме да различаваме традицията от по-късната интерпретация и личната вяра от историческия факт.
Можем да бъдем отворени към мистичното, без да преставаме да задаваме въпроси.
Когато наученото трябва да стане част от нас
Не съм работила лично с Осмия пламък и затова нямам преживяване, което да поставя до историите си за Синия, Рубинено-златния или Виолетовия.
Но идеята за интеграцията ми е близка.
Можем да прочетем десетки книги, да участваме в практики, да слушаме учители, да медитираме и да търсим отговори. В един момент обаче идва много по-трудният въпрос:
Какво от всичко това действително промени начина, по който живея?
За мен духовността не би имала особен смисъл, ако остава само в часа на практиката.
Смелостта трябва някога да стане решение. Мъдростта – по-добър избор. Любовта – отношение. Истината – честност към себе си. Мирът – начин да реагираме. Трансформацията – прекъснат стар модел.
Тогава преживяното вече не е само духовна практика.
То става част от нас.
Визуализация с аквамаринена светлина
Ако образът на Осмия пламък ви привлича, можете да използвате аквамаринената светлина в кратка символна визуализация.
Затворете очи и си представете светлина с цвят на чиста морска вода, озарена от слънце – някъде между синьо, зелено и прозрачно сияние.
Не е необходимо да ѝ приписвате определена сила.
Просто останете за няколко минути с един въпрос:
„Какво от всичко, което вече съм научила, е време наистина да започна да живея?“
Може би отговорът няма да бъде ново знание.
Може би ще бъде нещо, което знаете отдавна, но все още не сте превърнали в действие.
Тази визуализация е символна духовна практика и не представлява научно доказан енергиен метод. Тя може да бъде просто пространство за тишина и размисъл.
Не е необходимо винаги да има следващо учение
Колкото повече човек навлиза в духовните теми, толкова повече нови системи открива.
След седемте лъча могат да се появят осем, дванадесет или други разширени модели. След една практика идва друга, след една книга – следващата.
Търсенето лесно може да стане безкрайно.
Но може би духовното развитие не се измерва с броя учения, които познаваме.
Понякога следващата крачка не е да научим още нещо.
Тя е да спрем достатъчно дълго, за да разберем какво вече знаем.
И именно това послание бих взела със себе си от Осмия пламък.
Заключение
Седемте лъча ни преведоха през смелостта, мъдростта, любовта, обновлението, истината, мира и трансформацията.
Осмият стои малко встрани от тях.
Не защото е „по-висш“ или по-важен, а защото принадлежи към други, по-разширени интерпретации на духовната система.
И точно затова ми харесва да завършим пътя през отделните пламъци с него.
Той оставя вратата отворена.
Не към безкрайно трупане на нови знания, а към въпроса какво ще направим с онова, което вече сме срещнали по пътя.
Защото можем цял живот да търсим следващата светлина.
А понякога истинската промяна започва, когато започнем да живеем според светлината, която вече сме намерили.
„Духовният път не се измерва с броя светлини, които сме открили, а с онова, което сме позволили на светлината да промени в нас.“
Коментари
Публикуване на коментар