Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време. Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот.  Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна.  За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции. Но как точно се прави първата крачка? Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред р...

Сам ли е по-силен вълкът или силата е в глутницата? Преди време прочетох пост в една Facebook група, който ме накара да се замисля за нещо много важно – какво всъщност означава работа в екип . В ежедневието често чуваме поговорката: „Сам войнът е войн.“ Но дали това наистина е вярно в бизнеса и в живота? Личният ми опит през последните месеци ме накара да погледна на този въпрос по съвсем различен начин. Моят опит в мрежовия бизнес Не обичам да говоря за неща без покритие, затова ще споделя конкретни факти от моя опит в мрежовия бизнес с компанията One More International в периода 05.02.2024 – 13.11.2024 г. Първите ми продажби на продуктите – пластири – се случиха през февруари и март . През април започнах да правя лични представяния на продуктите и бизнеса. През май вече имах двама активни човека в екипа си и получих първата си комисионна – 50 долара . През юни получих и първото си повишение в кариерата – Rookie , както и следваща комисионна. В края на месеца предстои и професиона...

Автентичността и уникалността са сходни изрази, които носят един вид специфичен авторитет. Хората се впечатляват и следват други хора, които имат ярко изразена индивидуалност и положителна енергия. Във всеки бранш е нужно човек да има авторитет, репутация и положително излъчване, наричано още харизма, за да прави успешни продажби, видео семинари и презентации. Как обаче се постига този авторитет? Със сигурност в това, което се казва и с дълбока увереност в правотата на съответното нещо - продукт или ситуация. Авторитета всъщност е голямо уважение вследствие на добра репутация - като продавач, добър човек или работеща личност, която постоянно се развива. Ще дам пример със себе си, понеже е важно да дам нещо преживяно като ситуация и опитност. Думи без опит не вършат работа. Като започнах бизнеса си с пластири на One More въобще не знаех как се правят видеа за продуктите, но действах и ги направих. С течение на времето стават по-добри.  Освен това не исках да се показвам много пред к...

  Честит Първи Юни!  От групата за сребро - https://www.facebook.com/groups/wwsilver , в която писах за монети: "Понеже аз обичам много да пиша, използвам всеки празник да го правя дори и тук, за сребърните монети. Все пак групата ни с това е по-различна от останалите такива. Днес гледах децата в парк - така истински и усмихнати. Спомних си навремето за Пясъчните замъци, които правеше детето ми, а и аз някога, преди много години. Леко ми напомня за метафоричните пясъчни кули, които човек строи в живота си. Но ако тях ги няма, битието някак си няма смисъл и се превръща в оцеляване без смисъл. Всъщност човек е добре винаги да запази детското в себе си - любопитството, смеха и гледането от друг ъгъл на ситуацията.  Какво прави хората щастливи? По-скоро децата .  Човек изгуби ли детското в себе си, загубва желанието си за живот - от детските мечти, през погледа на детето, че не всичко е така сериозно и непоправимо, както се натяква от възрастните. Винаги има един прост в...

"Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. Това е Част от мой фентъзи разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, защото все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота. Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува. Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията...