Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Хората, които правят деня по-лек | Неделни есета

Изображение
Хората, които правят деня по-лек Септември ми се оказа доста прагматичен и ремонтен месец. Много неща, за които доскоро дори не се замислях, решиха едно след друго да напомнят за съществуването си — климатик, бойлер, ВиК, комарници. А аз си бях представяла септември по съвсем друг начин — като спокоен месец със съботно-неделни плажове, докато слънцето още позволява, защото през октомври вече искам да се насоча към нов творчески процес, чрез който ще се върна към отдавна изоставеното от мен рисуване. Но това е тема за друго есе. Оказа се обаче, че ремонтите могат да носят не само разходи и досада, а и доста приятни човешки срещи. И не само ремонтите. Има и още нещо любопитно. Точно когато изтрих Tinder и всички приложения за запознанства, започнах да срещам хубави и високи мъже в реалния свят, с които просто да общувам. Доскоро не вярвах особено, че е толкова лесно, но започвам да виждам нещо много простичко — когато една жена е отворена за срещи и връзка, мъже се появяват. Така работи ...

Пътят на Коприната — Пост 26: Историите, които идват с бурята

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 26  Пустинята не ставаше по-празна, колкото повече Амин навлизаше в нея. Ставаше по-мълчалива. Имаше разлика, която човек разбираше едва след достатъчно години по Пътя. Празното не пазеше нищо, докато мълчанието можеше да бъде пълно с останали следи — от стъпки, от огньове, от хора, които някога бяха спирали на същото място, разговаряли бяха под същото небе и после бяха продължили нататък. Пясъкът заличаваше имената им, но не непременно присъствието им. Белият камил вървеше равномерно по стария труден път, който отдавна почти не приличаше на търговските маршрути, познати на Амин. Нямаше ханове през удобни разстояния, крайпътни огньове и гласове на търговци, които спореха за цената на шафрана така, сякаш от нея зависеше съдбата на света. Кладенците бяха редки, човешките следи още по-редки, а посоката понякога можеше да бъде различена единствено по особеното снижаване между дюните и по камъните, които се показваха от пясъка. През последните два дни камъните бя...

Ковачество – когато огънят дава форма на желязото | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 6 – Ковачеството: когато огънят прави желязото послушно Желязото изглежда като материал, който не би трябвало да се подчинява на човешките ръце. Докато не срещне огъня. Ковачницата е свят на крайности – жар и студен метал, тежки инструменти и фини движения, физическа сила и преценка, която трябва да бъде направена за секунди. Нагорещеното желязо се поставя върху наковалнята и под ударите на чука постепенно променя формата си. Майсторът обаче разполага с ограничено време, защото металът изстива, губи пластичността си и трябва отново да бъде върнат в огъня. Тъкмо в този ритъм между нагряването и оформянето се крие същността на ковачеството. Не е достатъчно човек да може да удря силно – трябва да познава материала достатъчно добре, за да разбира кога и как може да го промени. „Ковачът не побеждава желязото със сила. Той знае кога то е готово да приеме нова форма.“ Преди чука е огънят Човекът обработва метали от хилядолетия, но желязото поставя особени изисквания ...

Виолетовият пламък – трансформация, свобода и Архангел Задкиил | Лична Призма

Изображение
💜 Виолетовият пламък – когато промяната започва с освобождаване Не всичко от миналото трябва да бъде поправено. Понякога истинската промяна започва, когато престанем да повтаряме онова, което вече сме надраснали. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението, Зеления на истината и изцелението и Рубинено-златния на мира и предаността достигаме до седмия лъч – Виолетовия пламък . Той е един от най-разпознаваемите образи в съвременните езотерични учения за пламъците и се свързва с трансформацията, свободата, прошката и преобразяването на старото . Самата дума „трансформация“ понякога звучи грандиозно, сякаш трябва да се събудим една сутрин като напълно различен човек. Аз я разбирам по друг начин. Понякога най-голямата промяна не е да добавим нещо ново към себе си, а да разпознаем стар модел и да решим, че повече няма да живеем чрез него. Седмият лъч – символът на преобразяването В езотеричните системи на Седемте лъча виолетовият цвят се с...

Нефрит – значение, символика и историята на камъка в Китай

Изображение
Нефрит – камъкът, който струвал повече от златото Има богатства, които можем да притежаваме, и други, които трябва да изградим в себе си. Древните китайци виждали в нефрита и двете. Когато днес погледнем нефритено бижу, вероятно първо забелязваме цвета – онова меко зелено, което понякога е почти млечно, а друг път става наситено и дълбоко. Ако обаче можехме да се върнем хилядолетия назад в Китай, пред нас нямаше да стои просто красив материал за украшения, а нещо, натоварено с много по-голяма културна стойност. Нефритът е заемал особено място в китайската история и през различни периоди е бил използван за ритуални предмети, украшения, символи на положение и погребални изделия. С времето около него се изгражда и философска символика, при която физическите качества на материала започват да напомнят за човешки добродетели. Именно това ме привлече много повече от съвременните описания на неговата „енергия“. Защото един камък може да бъде красив и скъп, но е много по-интересно да разберем к...

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне Има съдове, които просто използваме, и други, които с времето се превръщат в част от самия ритуал. При турското кафе това е джезвето . Малко, с дълга дръжка и форма, която сякаш не се е променила особено през вековете, то изглежда почти прекалено семпло за напитка с толкова богата история. Именно в него обаче водата, фино смляното кафе и времето се срещат по начин, който не може напълно да бъде повторен от модерната кафемашина. За мен точно от джезвето започна любопитството към турското кафе. Години наред го използвах, защото кафето ми харесваше така – силно и ароматно. Едва по-късно си зададох въпроса защо точно този малък съд е останал толкова важен. Оказа се, че отговорът не е само в традицията. Един малък съд с дълга история На турски джезвето се нарича cezve – съд с дълга дръжка, традиционно изработван от метал, особено мед или месинг, макар днес да съществуват варианти от неръждаема стомана и други материали. В различните ...

Сиренето – вкус, роден от търпението | Лична призма

Изображение
Сиренето — вкус, роден от търпението Едва ли първото сирене е било създадено с мисълта за удоволствие. Вероятно човекът просто е искал да спаси млякото от разваляне, без да подозира, че открива храна, която хилядолетия по-късно ще носи характера на цели държави, ще пази тайните на поколения майстори и ще превръща обикновената трапеза в преживяване. „Сиренето е скокът на млякото към безсмъртието.“ — Клифтън Фадиман Произходът му остава скрит между историята и легендата. Според най-популярния разказ древен пътник носел мляко в мех, направен от животински стомах, а топлината, движението и естествените ензими го разделили на суроватка и мека бяла маса. Дали точно така е било открито сиренето, не може да бъде доказано, но археологическите находки разкриват, че още преди хилядолетия хората са познавали начина да преработват млякото и да удължават живота му. Онова, което започнало като необходимост, постепенно се превърнало в знание. Хората се научили да отделят плътната част на млякото, да я...

Парфюмерията – невидимото изкуство | От поредица до книга

Изображение
  „Парфюмерията – невидимото изкуство“ — книгата, която започна с един аромат Има аромати, които просто харесваме. Има такива, които носим години наред. А има и други — онези, които отключват спомен, връщат човек, събуждат усещане или ни карат да разпознаем част от себе си. Може би точно затова парфюмерията винаги ми е изглеждала като невидимо изкуство . От нея не остава картина, която да окачим на стената, нито мелодия, която да пуснем отново. Остава ароматът — понякога само за няколко часа върху кожата, но много по-дълго в паметта. И точно от това усещане се роди моята поредица за парфюмерията в „Лична Призма“. А от нея постепенно се роди и книгата. От поредица до книга Когато започнах да пиша отделните истории, не исках просто да подреждам факти за парфюмите. Интересуваше ме всичко, което стои зад тях — нотките, композициите, историята, майсторството, но и онова много по-трудно за обяснение усещане, което един аромат оставя у човека. Защото можем да знаем какви са връхните, сърд...

Понякога трябва да изпуснеш спирката | Неделни есета

Изображение
Понякога трябва да изпуснеш спирката Изтрих Tinder и се озовах в Сарафово. Звучи като начало на странна романтична комедия, но точно така се случи. Само че, за да стигна до Сарафово, първо трябваше да си получа тиквичките. :) Бях се запознала с мъж в Tinder — поредният ми опит да срещна някого чрез приложението. Още на първата среща усетих, че не ме привлича по начина, по който бих искала да ме привлече един мъж, но реших да не бъда прибързана и се видяхме втори път. Тогава той ми беше откъснал тиквички и ми ги даде — мил, съвсем човешки жест, който оцених, независимо от липсата на привличане помежду ни. Само че аз забравих тиквичките в колата му. Така един пакет със зеленчуци внезапно се превърна в причина да се видим още веднъж. Признавам си, че се надявах някак да се размина без онзи неудобен разговор, в който трябва да кажеш на един напълно нормален човек, че просто не го усещаш като свой партньор. Не ми се искаше нито да го обидя, нито да превръщам едно обикновено запознанство в и...

Пътят на Коприната: Нишките на Изтока

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ПОСТ 25 На сутринта Самарканд изглеждаше същият. Това почти я подразни. По улиците вече се чуваха първите гласове на търговците, някъде издрънча метален съд, от съседен двор долетя смях, а над покривите се вдигаше онзи мек утринен прах, който Лейла беше виждала толкова пъти, че отдавна бе престанала да го забелязва. Само че този ден го забеляза. Може би защото знаеше, че след няколко часа ще гледа града от гърба на отдалечаващ се керван. Не беше спала много. Не от страх, а защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към Китай — към земя, която познаваше единствено от разказите на търговците, от коприната, преминала през десетки ръце, и от думите на Ищар за знания, които нямаше как да получи, ако остане в Самарканд. Пътната ѝ торба беше готова. Но преди да я вземе, Лейла имаше още едно място, на което искаше да отиде. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Вратата на Лутра и Ахмед беше отворена. Лейла едва прекрачи прага и усети канелата. Усмихна се още преди да види ...