Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Публикации

Морски град

Градът навява мрачни спомени, морето уморено ми шепти: изгубих а и пяната вълните ми, успокоени, стигнаха брега с надеждата да бъдат разпенени.. Не кацат даже чайките с пречупени крила от тежестта на слънцето, погледнато през призмата на изкривени цветни очила. Прохладни вечери закриват залеза, показвайки фалшива нощна красота, изпълнена с опасно морско двуличие.. Горещи нощи на безпаметно проникване в единствената чистичка сълза, потънала в пиянско безразличие. .. Но все пак има малко красота в очите, в ума, възпроизвеждайки от спомена усмивката, смеха.. Запазен е отчасти пламъка, обгърнат в леда..

Прочетете повече

С усет за приказност

Всички приказки са с щастлив край, така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации. Те понякога са като нагласени, но не ги виждаме и чувстваме, забързани в търсене на разни пантофки, придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони, щитове и т.н.. Често пъти сред тъмните воали, мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота. Емоциите, които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока, стига да чуем компаса си. Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала. Реално тя е попаднала не на точното място и среда за себе си, но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира, защото нашето съзнание е единственото, което дава ограничения. Известно е и за Спящата красавица /също и Снежанка/, които в различни ситуации и обстоятелства пропадат в бездната на илюзии и очаквания. Благодарение на злощастните си истории оба...

Прочетете повече

Приказен Сън

За пореден път няма никой до мен и съм сама в някакъв приказен сън, който всъщност далеч не е приказен, а всъщност е новият стар мой кошмар – да се боря сама за пълна безумица и да имам надежди... смешно е – каква суета. Жалка картина, различавам я в тъмнина, сякаш някой ден е и е светла нощта. Виждам контури, но ясни очертания на фигура, която се движи винаги съвсем сама в сенките на света от другата страна, която всъщност е фалшива, но истинска. Виждам камъни, чувам светлини, плувам и давя се в пламъка на вода, когато потъвам, сякаш изплувам отново, за да продължа да гоня изгубената кауза да търся вяра в неистинските познати неща, да бягам от истината, а тя е вечна самота. Отново виждам очите на жестокостта и приемам нейните истински удари, целящи да ме откажат от комичната суета, да се боря самичка за някакви измислици, а едно нещо ясно е – изгубени са чувствата, нямало ги е никога – нито преди, нито сега...

Прочетете повече

През погледа на чаша вино

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо т...

Прочетете повече

Магията на момента

Беше надвечер. Песните на птиците още се чуваха. Обикновена мартенска вечер с хладни оттенъци. Слънцето отиваше към залеза си. Валери се разхождаше по част от парковата алея. Към левия й край. Тя не искаше да пречи на малкото минаващи велосипедисти. Алеята беше предназначена за тях. Духаше лек, но студен вятър. Дърветата подготвяха пролетните си дрехи. По тях имаше цветни пъпки. Валери вървеше с леко отнесено изражение. Току гледаше мартениците, които още не смъкваше от китките си, току преоткриваше небесната синева с погледа си. Завеяна романтичка. Тя мислеше за скорошното си минало – последните шест месеца от живота й. Много неща се случиха. Хора дойдоха и си тръгнаха от срещите й. В различни изходи. Ръцете на Валери се сгушиха в дълбоките джобове на сиво – черното й палто с искряща брошка на него. По този начин тя опитваше да стопли дланите и пръстите си. Неуспешно. Брошката отразяваше пробягващите тънки лъчи на светлината, които осветяваха спомените в главата й. Не и...

Прочетете повече