Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Да, днес ми е носталгично и  малко философско. Все още не ми е ясно пролет ли е или зима, защото времето е твърде променливо и ветровито. Може би като текущия момент в живота ми. Някак си вятъра ми напомня за отминалите моменти, срещи и хора, които някак отлетяха от моя живот именно през зимата и пролетта. Всъщност, аз обичам розите, те са ми любими цветя, но колкото и да се използват по романтично предназначение и уважително представяне, понякога навяват малко тъга. Рядко са ми подарявали цветя, а много ми се е искало. Смея да твърдя, че откакто си купувам сама рози, колкото и странно да изглежда, се чувствам по-добре емоционално и физически. Толкова цветя не съм виждала през живота си. Добре е,че започнах да правя този ритуал с купуването на роза почти всяка седмица. На работата си в офиса като гледам розата, ми действа успокояващо, защото нейната енергия действа за привличане на любов и богатство.  Между другото, има ритуал за наричане и пожелания като се слага сутрин рано ...

Днес е Благовещение. В този ред на мисли, Честит Празник! Лично аз го свързвам с майчинството и създаването на нов живот, който може да е дете, или книга, например. Пожелавам на себе си и всички, които имат желание, да заченат ако не точно днес, то поне скоро. Да се роди дете е най-хубавото нещо на света и лично аз не бих го заменила никога с нищо друго. Затова не разбирам хората, които се ослушват от създаването на деца, но изборът си е техен. Аз съм благодарна и щастлива, че имам прекрасна дъщеря, която много обичам и тя мен.  Ако е писано, ще имам още деца и абсолютно го вярвам. Истинската, безусловна и споделена любов е между родители и деца. Тази седмица ще пропусна бизнес тематиката, защото честно казано, съм още на облака на щастието от издаването и продаването на целия ми тираж книга " Mori Monologues, " което за мен беше много приятна изненада.  Преди време, докато правех медитация и след това танцувах Мандала, която е най-свещеният женски танц, си пожелах да ст...

Днес ще напиша малко информация за серията сребърни монети "Cook Islands: The Journey," защото са красиви и тематично свързани с отразяване на средства за пътувания, които обичам и правя при всяка възможност. Монетата, за която ще пиша се казва "Anchor - Rough Storms" и в момента ми е много близка на сърцето, защото търся стабилността и  преминавам през груби бури в живота си.  Самата серия монети "The Journey" е била създадена между 2019 и 2022 г. , но версията на Cook Islands датира от 2022 до 2025 и именно "Anchor - Rough Storms" е последната част от тази серия. Защо е хубаво да се продават цели колекции монети?    Отговора е просто, защото ще донесат повече финансов доход, но не се знае дали ще се намери точен клиент за серията понеже твърде много време отнема да се събере колекция монети, а и за да се раздели някой с тях е нужна сериозна мотивация и достойна цена. Моят баща казва, че най-умно и практично е да се колекционира злато и със сиг...

След предишната ми статия за успеха на дистрибуторите в МЛМ сега е редно да споделя и че освен човешкия капацитет е от изключително значение какъв продукт предлага компанията и доколко е приложим за хората. За успешен мрежов бизнес е най-важно да има физически продукт, консуматив, който се ползва, свършва и поръчва отново . Така се осигурява постоянна база от доволни клиенти, които дори да не развиват бизнес, са щастливи с продуктите, които ползват заради бързите и видими резултати. Тук ще споделя за моите любими пластири на One More International , които ме впечатлиха с бързите си резултати и повишаването на енергията ми. Това беше и причината да се регистрирам като сътрудник в компанията и да продължа да ползвам пластирите. При мен резултатите бяха и са много силни, защото ми промениха изцяло начина на мислене, живот, здравна и козметична поддръжка. Като жена над 40, определено организмът ми се нуждае от много повече витамини и колаген например в сравнение с хората на по 20. Честно...

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...