Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Валери пристъпваше бавно из морската градина. Гледаше двойките. Във всякакви  възрасти. Те се обичаха и това си личеше ясно. Едните караха заедно ролери, доверили се напълно един на друг и се подкрепяха взаимно, за да не загубят равновесие. Други пиеха заедно бира на плажа.  Трети се гушкаха по пейките, а четвърти се разхождаха по алеята, хванати за ръце. Докато Валери ги наблюдаваше, усещаше силно самотата си. Тя им завиждаше благородно. Както всеки човек иска емоции, страст, малко дивост, обич и истина, така го чувстваше и тя. Някои наричат тези изживявания любов, други - привличане, а трети не считаха за нужно да разсъждават излишно и се отдаваха на настоящия момент. В крайна сметка Валери си мислеше, че в наблюденията й за двойките имаше точно толкова минуси, колкото и плюсове. Тя правеше тези анализи с цел да се абстрахира от празнотата, която усещаше в себе си и липсата на човек, който да държи ръката й. Валери се чувстваше далече от хилядите двойки, които се ...

Дванадесет години бездействие в напразно очакване нещо да се случи или промени. Разбира се, това не се получава. Валери пиеше чаша червено вино и слушаше любимите си любовни рок балади. Така, както правеше преди дванадесет години, докато се подготвяше да приеме с гордо вдигната глава резултатите от университетите в Залцбург, Виена и Мюнхен, независимо какви.  Документите й се разглеждаха вече втори месец след подаването им през фондацията, която сътрудничеше с тях. Момичето кандидатстваше едновременно за петнадесет университета по съответните програми за чужденци.  Немският й език не можеше да се нарече перфектен, но определено се разбираше от хората тогава, тя полагаше усилия да направи по-добро произношението си, защото знаеше, че на това много се държи в страни като Австрия и Германия, където мечтаеше да живее. Приеха кандидатурата й само в два университета – Мюнхен и Залцбург. Тя не замина, но прие с чест и гордост постиженията си или поне така мислеше тогава. ...